Промиване на Злато

Наносни златни находища.

Сподели с приятел!

Самородно злато
Самородно злато

1.Наносните златни находища са наслагания на утайки и натрупвания от пясъци чакъл и камъни,в които под въздействието на течаща вода е станало едно естествено исплуване и концентриране на злато.
За да се обръзува наносното златоносно находище действат главно три условия:
-Присъствие на злато във първичната скала,която е била размита.
-Отделяне на от скалата чрез разяждане,изветряване и размиване.
-Пренасяне,сортиране и утаяване на златото-наносните матеряли,произхождащи от разрушената скала при което златото се концентрира на известни места.
Първичното находище на наносното злато е почти винаги в златоносни жили,прожили,лещи или друг вид рудни тела.Тези първични находища рядко биват богати-често се случва да бъдат съвсеем измити и остатъците не могат да се добиват изгодно.За да се образува наносен пласт със златно съдаржание от 0.5-1 грама са били нужни стотици а може би и хиляди кубически метра от първичната скала.
2.Разпределението на златото в сортираните и пресортираните наносни находища е твърде неравномерно.Обикновено но не винаги,тежкото злато се концентрира върху основната скала или на 50-60см.над нея.Зърнестното злато понякога се намира пръснато в долните 5-6 метра от залежа,но по правило то никога не е распределено равномерно по цялата дебелина на наноса.Златоносния чакъл в малки потоци може да обхващацялото дъно.В по големите потоци златото може да се намери навсякъде върху основната скала,но обикновено се събира по дължината на тясната ивица.,която наричат -питомна- или -блага-ивица.Благите ивици понякога съвсем не следват течението на съществуващия поток,а се отклоняват,криволичат и извиват по посока на старото изоставено корито на потока.Както е посочено по долу на схемата.

Понякога -благите- ивици внезапно се прекъсват или раздвояват-те не винаги заемат дъното или ниските части на леглото.Могат да лежат една над друга разделени чрез пласт от „див“-постен- нанос,а могат да лежат и върху леглото от лесков глинест или друг вид земен пласт,който наричат“лъжллива основна скала“,защото тя не първичната скала майка,от коята е измито златото.Често пъти се срещат и гнезда или яядки ,особено,където потока е срещал прегради.
В течащите води златото се утаява при завойте,при устията на притоците и при преходите от бързо в тихо течение.Най-благоприятни условия за утаяване на златото се намират в потоци с умерени наклони(до 10 метра на километър).Ако потокът влачи много камъни,чакъл и пясък,утаяването на зърнесто злато се затрууднява,Бързото распадане и оголване на скалите също не е благоприятно за образуване на богати залежи.Свойствени спътници на златото са магнетит,гранит и други тежки минерали,които образуват тъй наречените „черни пясъци“.
Ясно е ,че златото може да се търси само във местности ,където скалите са стари,образувани със самото застиване на земната кора или на следващи изритвания.
Обикновено търсенето може да почне по дъното на някой дол,достатъчно дълбок,за да се открият наслагвания по дъното или бреговете.Забележите ли кварцов чакъл или пясък обагрен в жълто или раждиво,вече имате един признак,тъй като това е окра,останала от разрушението на пирити,които може да са били златоносни.Лъскавите люспи(слюда и хлорит)по дъното на потока също могат да бъдат едно указание(това не е злато което никога не може да се види във пясъка),тъй катоте произлизат отразрушението на стари скали,в които е можело да има злато.Промивайки по един лиен на всеки 20-30 крачки,търсача може да обходи 1-2 километра на ден,докато най-сетне се спре на място,което му се вижда надеждно.Това място трябва да се иследва всестранно чрез просеки,окопи или кладенци,с цел да се определи стойноста на залежа(златното съдържание на кубик)и да се вземе решение относно способа на извличане му.
Обикновенно златото се среща на люспи или заоблени зрънца.Ръбести късчета или кристалчета показват ,че първоначалното находище е близо.
Ето ви места по реката където се задържа златото.Златото е по тежко 7 пъти от другите материали и 19 е по тежко от водата ,даже е по тежко и от оловото.Със червено съм заградил къде се утаява.Надявам се да ви бъде полезно при взимането на проби.

Сподели с приятел!

One thought on “Наносни златни находища.”

  1. Добре написано !
    Заслужава си това да се запамети или принтира.. Сега е времето за малко теория.. Владее ли се добре, там на реката ще е по-лесно да се съчетае с практиката.. Кире, напиши ако можеш основните грешки които се допускат
    при търсене и ситене… Аз мойте уж си ги знам… Търся удобно и хубаво местенце, а трябва да се спазват основните неща… За това резултата по някога е около 0-лата !
    Всички теми са много интересни и взаимосвързани.., и не са за подценяване.
    Синхрона между тях и опита ,идва с времето.. Тогава и шишенцето ще е по-пълно, което го пожелавам на всички !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *