Язон обаче все пак не е започнал своето пътешествие от регион, в който са липсвали познания в областта на добива и обработката на метали. Жителите на древна Йолкос са познавали златото и бронза. Въпреки това до преди известно време планината Пилио не беше известна за металните си залежи. „Въпреки това от региона на Загора до село Каламаки са открити над 30 райони с високо съдържание на железни, оловни и медни руди”. В село Ксурихти пък бе открита древна мина. Общата дължина на нейните тунели е над 100 метра. В региона около нея пък е богато наличието на руди много близо до повърхността.
„С основание можем да предположим, че основната причина за организирането на експедиции в регионите на отсрещните брегове на Черно море е било изчерпването на местните рудни залежи. Търсенето на нови и богати залежи на бронз и желязо, както и малки военни конфликти са най-вероятните мотиви за провеждането на експедициите”, смята той.
Древно Лаврио

Според докторанта важна спирка в историята на Лаврио е 546 г. пр.Н.е., когато Писистрат се завръща от своето заточение. Той води със себе си опитни металурзи от планината Пангео в Тракия и малко по-късно започва периодът на възход за Лаврио. Започва изграждането на огромни тунели, които се свързват с повърхността посредством вертикални отвори. През 483 г. пр.Н.е. откриват много богат залеж, който води до икономически просперитет на Атина. Темистокъл убеждава атиняните да използват доходите от това откритие за построяването на 200 триери, с които по-късно побеждават персийския флот по време на битката при Саламин.
„Така разбираме, че дори ходът на историята е зависел от металургията, понеже тя поставя пилоните на икономиката и следователно на политиката”, допълва Маркос Ваксеванопулос, който определя възхода на Лаврио в древността като „първата индустриална революция преди Новата ера”.
Други големи металургични центрове в древността са били остров Тасос, регионът на Скапти или срещу него, планините Пангео, Ангистро, северозападната част на Халкидическия полуостров и островите Сифнос и Милос. На всички тях съществуват десетки подземни галерии за добив на метали, които според докторанта не са били изследвани достатъчно. В резултат на липсата на основни познания много от тях са вече разрушени
http://zlatoimeteoriti.bg/

Материалът Златното руно на Язон не е мит, а начин за добив на злато е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

ХАРАКТЕРНИ ПРИЗНАЦИ ЗА ЗЛАТОНОСНОСТ !!

Още от древни времена хората са установили че има признаци за откриване на златото в речните корита и долини! Като цяло признаците за начилие на самородно злато не са един и два,а съвкупност от признаци които потвърждават наличието му,в дадена река,дере ,вада баирче,поток,и др.
Аз лично се ръководя от тези признаци при теренните обхождания за откриване на самородно злато.
Както всички знаем,златото е един от най тежките метали на земното кълбо.19 пъти е по тежък от водата и няколко пъти от различните други видове метал.При порой то върви на дъното във реката със така наречената Тежка фракция-Съвкупност от минерали и метали -Магнетит,Рутил,Пирит и Халкопирит Мед,Платина и др.За да има злато в една река критерийте са няколко.Или в района да има така наречените Коренни находища,или стари наносни конгломерати по склоновете на близките до реката байри,което бива сваляно от зимно пролетните снеготопения,проливни дъждове,и силни ветрове във околните дерета,които на свои ред чрез водата го събарят в речното корито!
Един от основните признаци е:
1. Магнетита.
Магнетита е феримагнитен минерал и е един от оксидите на желязото.Тои притежава най силните магнитни своиства от всички естественно срещани минерали на планетата.
Начините му за откриване е чрез магнит.Достатъчно е да носите във вас достатъчно силен магнит,и на всяко усъмнило ви място да прекарате магнита във наноса поне на минимум 20 см в дълбочина и да установите наличието му!Ако има магнетит,то веднага ще залепне за магнетита.Колкото е повече магненита по магнита,толкова шанса да има злато е по голям.
Втория по важност признак е :
2.Кварца!
Кварца е скалообразуващ минерал със различни цветове според наличието на метал в него.
Лилав -аметист Жълт-цитрин Опушен кварц Млечен кварц и др.
Кварца е също много важен критерий за златоносност в дадена река.Спътник на златото,и често пъти със съдържание в самия него.
Следващия по важност критерий е :
3.РЕЧНИТЕ КАМЪНИ.
При окисляване на пирита се получават от черни до ръждиви-оранджеви-жълти петна по тази част на речните камъни която лежи във наноса! Често пъти петната които съм виждал са черно-кафеви до ръждиви.Това е един от най сигурните признаци за наличие на злато в даден расип.Да не кажа на 100% но на 90% видя ли такъв камък със петна по него от долната му част която е лежала в расипа винаги има!И колкото повече такива камъни има в района толкова по силна е златоносноста! Обикновенно повечето петна са по едрите кварцови камъни.Достатъчно е просто да ги подритвате да се обръщат и да гледате.Има или няма петна по него!
Друг един важен критерии е:
4.Полския Хвощ:
Полския хвощ е водолюбиво растение,което се среща около естественните водоеми.Достига до 60 см височина .Нямам логично обяснение на този феномен,и до сега не съм открил някаде защо,но там където има полски хвощ винаги в близост до него,а понякога и в самите му корени излизат златинки.Колкото по голямо е наличието на полски хвощ в дадена река или дере,толкова по голяма е златоносноста в района поне на едно 80%.До момента нямам случай да открия полски хвощ в даден район и да няма злато в него!! Обикновенно при силна златоносност в даден расип,над него има туфи от по 50-100 растения на гъсто едно до друго.А понякога и целите брегове на реката/дерето са обрасли със това златопоказващо растение!
Това са основните четири критерия за за съдържание на злато в дадена река/дере,като поотделно не са гаранция за златоносност.Имал съм случай в дере има тонове Магнетит и кварц,и нито една златинка,и обратно.Няма магнетит и рядко кварц но пък много полски хвощ и ръждиви петна по камъните,и дерето по шестобалната система е Отличен 6!При съвкупност от всичките тези 4 критерия е гарантирано наличието на злато на 100%

МЕСТА НА ОТЛАГАНЕ,И НАЧИНИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЗЛАТОТО!

Както вече казахме,златото е един от наи-тежките метали на земното кълбо!Обичайните места за добива му са руслата на реките,и рудниците.Във реките начините да се озове там са няколко.Стари расипи оформени през някои от етапите на формиране на земята,или рудници в близост до реката,в които има съдаржание на злато.При попадане в речното корито,златото се придвижва във възможно наи- правата линия.Расипите се формират обикновенно зимно време,и ранна пролет,при пролетното снеготопене.Силата на придошлите води понасят речния пасък със всички метали,и минерали във реката,златото като най-тежко се движи най одзад.Обикновенно отлагане се получава от вътрешната страна на завои, прави участъци непосредственно след бързей,след водопади там където водата се успокоява,при препядствие в реката(скала,паднало дърво) Често пъти едни от най богатите расипи са във средата на реката,ако има остров,и реката го заобикаля от двете страни(визирам малки реки до 10 м) От един такъв остров концентрацията стигна до 4 гр на кубик.Отлагания се получават и във шисти, прагове(цепки)във скалисто речно дъно.Във една такава цепка е възможно да има от няколко грама, до няколко десетки,или стотин грама,според това каква е златоносноста на реката !Начините за откриване на тези расипи са няколко.Следвайки релефа на реката,се следи за признаците описани в предната тема.Първо се установява има ли Кварц в реката,следва магнетита ,има ли ги двата признака започват пробите!
Пробите се правят на вероятните места за отлагане на златото!Вътрешната страна на завои,препятствия в речното порито непосредственно след препятствието.Едновременно със пробите се наблюдава и за следи от окислен пирит (черно кафявите -ръждиви петна по камъните)
Пробите започват в началото на завоя като се опробват първите 20 см ако са отрицателни,вторите 20 см,,и следователно третите 20,или до 60 см в дълбочина не намерите ли златинка във легена се започва същата процедура в средата на завоя в самия бряг! Същото деиствие се прилага и във края на завоя! Вече опробван се установява има ли отложено злато или няма.Абсолютно е грешно да преустановите пробите още на първите 20 см,или още в началото на завоя.Чрез тези проби се добива представа за количествата злато в дадения завои,за концентрацията му в даден край,или среда на завоя,и за дълбочината на наноса! Много е важно да добием представа каква е вероятната концентрация, на каква дълбочина върви от кота 0,и на каква дължина се разпростира!Същата е процедурата със препядствията в реката.Опробват се много старателно! Имал съм случай пред скала широка 120см и висока 80 см след проби в първите 80 см не излезна нищо,и във едно 20-30 см почти във края и на широчина 20 см и дължина 30 см дълбочина около 30 см над 1,5 грам! От няколко лопати 1,5 грам! Това са точково отлагане! Такива точки на отлагане има почти във всяка река.По една или друга причина реката отлага златинките на една малка площ и вероятноста на 1 квадратен метър да извадите от Грам,до няколко десетки,или стотин е много голяма!Точките се намират само със проби и рутина!Рутината се добива със четенето и практиката
Точки на отлагане,има почти във всяко дърво,корените на което са почти в самия браг! Разбира се ако реката е богата на злато,и в близост до него има златоносни расипи! Корените се вадят бавно,и се изпират във леген!Едни от най хубавите златинки съм ги намирал именно в такива корени.

УСТАНОВЯВАНЕ НА НАЛИЧНИ ЗАПАСИ В РАСИПИТЕ И НАЧИНИ ЗА ТЯХНАТА ОТРАБОТКА!

Ако всичко по горе сте прочели,стигаме до момента в които вече сме научили кои са признаците за наличие на злато в дадена река. Разгледахме и начините за откриването му ,и стигаме до момента в които вече имаме пред нас завои които е с размери 10х2 дължина и ширина на наноса!
Взели сме пробите старателно и сме установили следното:
Пример: В началото до 60 см по шестобалната система 4,във средата 3 ,във края 5-6.
Сега искаме да разберем какво е вероятното количество на златото във расипа.Дали си заслужава цялостната му отработка,или поетапна на определни части от него.Искаме като цяло да установим перспективен ли е завоя за сериозна работа! Как можем да направим това.Първо трябва да знаем стандартните мерки определящи Кубика!!
1 кубик=400-420 лопати
1 кубик=22 колички
1 кубик= близо 2 тона
1 кубик=100 кофи от латекс
Имаме завои 10х2 приемаме за дълбочина до подложка 0,80 м. и започваме.
10х2=20
20х0.80=16. Или във приетия за пример завои имаме общо 16 кубика материал-баластра. Сега идва момента да разберем заслужават ли си тези 16 кубика да се обработят цялостно,или само част от тях.Как може да размерем това.
Най добре е да се отдели 1 ден за проби и изчисления за да ни е ясна цялата картинка във дадената ситуация!
След положителния резултат във всички проби в завоя имаме установено злато по цялата дълбина в наноса. В началото е добре, в средата по слабо и в края много добре(по посока на течението)
Разполагаме драгата/улея, и там кадето сме взели пробата, напречно на насипа на канал прехвърляме 100 лопати.Промития шлих се отделя доотмива в леген и резултата се тегли и имаме от началото 0,40
Същото деиствие в средата.Там имаме 0,30. И във края по същия начин 100 лопати и установяваме наличие на 0,50 ст.
Ако от началото имаме 0,40 от 100 лопати ако умножим по 4 идва 1,20 гр на кубик
във средата по същия начин имаме 0,90 на кубик
И във края имаме 1,5 на кубик. Събираме:
1,5+0,9+1,2=3,6
3.6:3 +1,2
1,2 грама е средната златоносност на расипа! Или ако имаме 16 кубика във тях очаквания добив е
16х1.2=19,2 гр,което е абсолютно задоволителен добив имайки предвид времето за отработка,няколко дена!!
Тези данни са абсолютно реални и на тяхна база се правят професионални изчисления във промишления златодобив.Могат да излезнат “грешни” само и единственно във положителна посока.Ако примерно в расипа излезнат 2-3 самородки по 3-4 грама и 5-6 самородки по 1-2 грама.
ААко не излезнат прогнозирания добив се върти около 17-21 грама средно 19
Имаме установен запас от 19 грама,и идва момента за отработката му!!
Работа се започва от най крайната му част и се върви срещу течението на водата .Започвайки от края,се оформя изкопан ров 1х1х80 промития материал пада след него по течението на реката,преместваме съоражението на метър пред вече изкопания ров,и се отработва следващия кубик,като отмитата баластра и промития материал падат във вече отработения ров.И със всяко следващо миене преместваме драгата срещу течението на реката със по 1 метър,и промитата баластра пада във вече отработените дупки. Това се прави със цел терена напред да остане чист и незатрупан за да не установим в последствие че сме затрупали доста силно петно и да трябва да почистваме няколко кубика за да достигнем до стерилния пласт и да слизаме от него надоло!!
Преди да установя това,имам доста затрупани силни златоносни петна.Дори и във момента
Друг един вариант за отработка е със струиник.Под налягане се разбива материала едрите камъни се отделят предварително, и после със лопатата само сепрехвърля в драгата за промиване,което е доста по лесно от Кирка
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=186

Материалът Видове златонсни разсипи е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Професия златотърсач? Шегувате ли се? Това обикновено е реакцията на хората, когато разберат с какво се е занимавал през по-голямата част от живота си Димитър Ненов. А той е доволен, защото и без това не иска съгражданите му да знаят какво точно прави през времето, когато напуска родния си град и посвещава месеци на необичайното си занимание. Предпочита да пази в тайна познанията и уменията си. Казва, че занаятът му е труден и от него не се става милионер. Според Ненов в България няма хора, които да са забогатели от добив на злато.
“Мит е, че в нашата страна има огромни неоткрити залежи от благородния метал. Количествата, които могат да бъдат открити, са ограничени”, казва познавачът.
прочети всичко.
http://zlatoimeteoriti.bg/wp/2012/11/16/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B0%D1%87/

Материалът Професия златотърсач е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Това е официалния сайт на Сдружението с нестопанска цел –  Българска Асоциация на Търсачите на Самородно Злато и Метеорити /БАТСЗМ/, регистрирано по
Закона за юридическите лица с нестопанска цел от Софийски Градски Съд – ФО с решение № 01/16.10.2012г. по дело №  654/2012

Както се разбира от самото име, това е сдружение на свободните хората с хоби промиване на самородно злато и търсене на метеорити и всеки е добре дошъл да сподели, пита, коментира всичко свързано с любимото ни хоби.

В официалния сайт на БАТСЗМ www.zlatoimeteoriti.bg можете да четете и коментирате новини за хобито и организацията. Тук можете да се информирате относно, задачите и целите на БАТСЗМ, както и начините за постигането им.

Основната цел на организацията е да обедини максимално по-вече хора споделящи хобито търсене на самородно злато и метеорити и именно затова всеки е добре дошъл със своите идеи и знания.

Към официалния сайт, в който се намирате в момента имаме и официален форум на БАТСЗМ www.forum.zlatoimeteoriti.bg , където отделно можете да се регистрирате за да се включите в живота на БАТСЗМ. Всички членове на БАТСЗМ ще имат пълни права на ползване на официалния Форум.

Материалът Българска Асоциация на Търсачите на Самородно Злато и Метеорити е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Материалът Търсене на злато с металотърсач е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Материалът Металотърсачите и търсене на злато с тях в Австралия е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

За провеждане на минераложките изследвания са подбрани шлихови проби от речните отложения на реките
Луда Яна и Тополница. Шлихът е промиван при с. Баня, а също и между селата Попинци и Долно Левски и при
с. Калугерово. Изследвани са 56 шлиха. От тях са заделени 1350 броя златинки. В състава на златосъдържащия шлих се наблюдават следните минерали-спътници на разсипното злато: титанит, епидот, гранат, амфибол, лимонитизиран пирит, хематит, биотит, пироксен, хлорит, малахит, азурит, рутил, апатит, пирит, скални отломки. В единични проби от шлиха на р. Луда Яна се наблюдават халкопирит, тенантит и тетраедрит, молибденит, самородна мед.
Степента на механичната обработка на златото се влияе от следните фактори: характерът на вместващите първичното злато минерали, далечината на преноса от коренните източници, първичната морфология на златото, хидроложкия режим на водния приток и характера на пренасяния кластичен материал. При механичните въздействия на златинките по време на техния пренос се усилва корозията на повърхността им, появяват се повърхностни изменения и др. Визуалните изследвания на златото от речните отложения в Панагюрско ни даде възможност да го разделим на няколко морфоложки типа:

I ? съвършенно заоблено. Златинките са с овална форма (Фиг. 1), дебелопластинкови, капковидни и
по-рядко дендритовидни. При някои пластинковидни златинки гладките краища са подвити (Фиг. 2) от допълнителни деформации в разсипите. Този тип злато е попаднало най-рано в разсипите и вероятно е преотложено от междинен колектор. То се характеризира с най-висока степен на механична обработка.
Златото е яркожълто, което показва че е с висока пробност;

II ? среднозагладени златинки със закръглени контури и вълновидна грапава повърхност. Формата им е бучковидна, гъбеста (Фиг. 3), капковидна, дендритовидна, а също така се срещат тънки и дебели пластинки и овални люспи. Цветът на златинките е наситеножълт, но в сравнине с първия тип е по-блед, което показва
по-ниската им пробност. По повърхността на златинките и в ямичките са отложени хематит (Фиг. 4), лимонит и железни хидроксиди, което е показател за това, че златото е свързано с коренни сулфидни находища;

III ? златинки с ръбести очертания. Формата им е пластинковидна (Фиг. 5), дендритовидна или бучковидна. Цветът е бледожълт в сравнение с първите два типа. Тези особености показват, че това е нископробно елувиално злато.
В изледваните шлихови проби от Панагюрско най-често срещано е среднозагладеното злато със закръглени контури. Съвършенно заоблените златинки се срещат на второ място и най-рядко тези с ръбести очертания. Размерите на златинките са различни (Фиг. 6). Най-често (над 90% от общото количество) са тези с размери от
0,1 до 0,5 mm. Обикновенно тези златинки са пластинковидни, добре до средно загладени, някои с огънати краища. В литературата това се обяснява, че по-слабата обработка на по-малките златинки се дължи на това,
че те се промъкват по-дълбоко в разсипа и са по-добре защитени сред пясъците.

Едрите по размери златинки са от 1 до 5 mm. Те представляват от 2 до 5 % от общата маса на изследваните проби (Фиг. 6). По-крупните златинки остават открити за механично въздействие на водния поток и поради тази причина са много добре заоблени, някои до съвършено загладени. Добре и полуобработените в различна степен загладени златинки съставляват най-много (над 90%) от общата маса. Те са и с най-висока пробност.
От 2 до 5% от общата маса на златото са необработените, ръбести, с неправилни резки контури златинки, които понякога са прораснали с кварц или със сулфиди. Те са с по-ниска пробност. Златото със значителна промяна по литературни данни е с най-дълъг престои в разсипите, продължителен транспорт и преотлагане в междинни колектори. Необработените и ръбести златинки постъпват сега от коренни източници или скоро са освободени от включващите ги минерални агрегати, чрез които са били пренасяни. Най-често те се срещат в речните отложения на р. Луда Яна по течението й до землището на с. Долно Левски.
Златото от речните отложения на р. Тополница е по-разнородно по степен на механична обработка. На едно и също място се отлагат златинки с различни размери и форма и с различен характер на повърхността им и прорастване с други минерали, като кварц, сулфиди и др. Различната по форма, размери и степен на механична обработка на злато е показател за различни коренни източници. Визуалните наблюдения и измервания в милиметри на размерите на златото, показаха, че дребното злато е по-силно сплеснато в сравнение с по-едрото (Фиг. 6). Вероятно златото се транспортира в рудни или скални късове, където е включено първично.
При механичното въздействие (удари, вибрации и др.) златото се освобождава от минералните агрегати.

Речните отложения в Панагюрско са били обект на промиване на злато още от дълбока древност. В потвърждение на това се явяват останките от обработено злато (Фиг. 8). Съставът на златото на обецата е: Au=81,40%; Ag=17,11%; Cu=0,79%; Fe = 0,70%. Химичният му състав отговаря на златото в речните отложения от р. Луда Яна. Рентгеноструктурният анализ показа идентичност между тях. Следователно за изработването на златни бижута в древността е използвано разсипното злато, без добавяне на странични примеси.
Заключение
Минераложките особености на златото от речните отложения в Панагюрско показват, че източници на разсипното злато са предимно медните находища в района и техните зони на окисление, кварц-сулфидните жили и стари разсипи, които представляват междинни колектори. Златинките в преобладаващата си част са с малки размери от 0,1 до 0,5 mm.
Преобладаващата част от златинките са добре загладени и полузагладени, което съответства на малките му размери и е доказателство за разнообразния източник на злато. Ръбестото злато постъпва от коренни находища,
а добре заобленото – от междинни колектори.
В речните отложения са отложени златинки с разнороден състав, разнообразни размери, морфология и нееднороден строеж. Това дава основание да се предположи, че коренните източници на злато в Панагюрско са различни. Значителна част от златото постъпва от междинни колектори.
Особено подходящи условия за образуването и натрупването на наносни материали съществуват по дължината на палеодолините на р. Тополница, Панагюрска Луда Яна и Баня-Попинското долинно разширение.
Едни от най-перспективните участъци за проучване на златоносни разсипи са Дълбокото дере в района, където пресича Банската разломна зона, и заливната тераса на р. Луда Яна в Баня-Попинското долинно разширение. Големината на златинките е от 0.01 до 0.05 мм и те обикновено са като неправилни зърна, пластинки и люспици
с характерен метален блясък и златисто-жълт цвят.
Проломните долини на Меченска река и Панагюрска Луда Яна са били сериозна преграда за транспортирането на златосъдържащи наноси от Същинскосредногорския масив в южна посока.
Особено благоприятни възможности за експлоатация на коренно злато съществуват в обсега на Петеловата вулкано-куполна морфоструктура, а чрез съпътстваща технология – и на разсипно злато в нейната периферия по дължината на речнодолинната мрежа. Освен това залагането на няколко модерни технологии (драги) в някои от най-перспективните участъци, богати на разсипно злато, няма да доведе до сериозни екологични нарушения на поземления фонд.

Материалът Особености на златото от речните отложения в Панагюрско е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

КЪДЕ ДА ТЪРСИМ САМОРОДНО ЗЛАТО?
Тъй като златото е 19 пъти по-тежко от водата, неговото движение в реката е напълно предвидимо. Необходимо е бързо течение, за да може златото да се премества и всяко нещо, което намалява скоростта на течението, позволява на златото да се отлага на дъното. Златото, особено по-големи парчета, се движат по дъното и по течението на реката. Това е в резултат на комбинацията от високата плътност на златото и движението на околните материали. Дъното на реката може да бъде както основната скала, така и плътен слой глина, не отнесена по течението. Златото има тенденция да се премества по права линия. В прав участък на реката, то не може да бъде изхвърлено настрани от оста на течението. Разбира се, когато реката прави завой и водата променя посоката си, тя увлича златото със себе си и то променя направлението на движението си, но не се движи така, както обикновените, по-леки парчета скала.

Както беше посочено по-горе, самородното злато се премества, когато течение на водата е достатъчно силно, за да го придвижи. Ето защо, когато се търси място, където златото показва тенденция към концентриране, трябва да помисли как реката или ручея изглежда по време на наводнение или порой. Но не само при увеличение на водата по време на предишната буря и поредния силен дъжд. Необходимо е да се установи коритото на реката при много порои и наводнения за период от, например, 100 или повече години.

Ако е възможно, се застава на по-високо място над реката, за да се види по-голяма част от нея, и си представяме как ще е изглеждала тя при порои и наводнения през тези години. Определя се линията, която върви в средата на това корито, защото по нея е концентрирано златото. Добре е да се запишат местата, където тази среда пресича сегашното легло, защото тези отрязъци от реката са най-достъпни за търсене.
В тях се създава конус на натрупване на златото и нашата задача е да го намерим.  Като взимаме проби от различни места, можем да установим с достатъчна точност размерите и положението на конуса.
Ако не е възможно да погледнем реката отвисоко, тогава трябва да огледаме внимателно големите камъни, които се намират в и около реката по посока на течението. Стараем се да намерим линията, в която те са подредени. Поради голямата си тежест, те са били придвижвани само от много буйни води и се намират в средата на коритото при порой. Златото, разбира се, също ще следва тази линия в средата. Ясно е също така, че ивицата злато не може да бъде толкова широка, колкото е очертана от тези камъни. Отново взимаме проби от различни места в съвременното корито, което пресича тази линия, докато не попаднем на разсипното злато.

Ако погледнем кривата на реката на  от хидрологията е известно, че водата, течаща от външната страна на завоя се движи много по-бързо от водата, течаща по вътрешната му страна. Това също така означава, че налягането на водата по външната страна на завоя е по-голямо от налягането на водата по вътрешната страна. Тъй като златото продължава да се движи надолу по течението на реката, то златото, което е най-отдалечено от външната страна на първия (на фигурата) завой върви по права линия и попадайки във вътрешната част на втория завой, се отлага там, защото там скоростта и налягането на водата е по-малко. Това също е добро място да се търси злато. Злато ще има и в двете точки от вътрешната страна на два последователни завои, а също така и по линията, която ги свързва (линията на златото).

Тъй като златото е най-тежкия материал в една река, при всяко наводнение то не само се придвижва надолу по течението заедно с останалия наносен материал, но и се намира най-отдолу под него и е отложено непосредствено върху коритото.  Истинското дъно, (коритото) на реката е основната скала. Основната скала може да бъде близо до повърхността и над нея да има тънък слой наноси, или да е на по-голяма дълбочина (4 – 10 метра) и да има дебел слой наноси. Последното е по-типично за долните течения на реките.

Тъй като злато ще бъде на дъното на коритото, трябва да сме в състояние да достигнем основната скала. А това означава, че трябва да се изгребе голямата част от наноса и да се взимат проби непосредствено до основната скала. За да се ориентираме за обема на работата е необходимо да потърсим място, където основната скала заляга достатъчно плитко, за да можем да работим.

Представа за дълбочината на основната скала може да добием от види на брега на реката. Откритите скали на брега ще ни покажат, че основната скала е плитко лежаща. Точно колко няма да ни бъде известно, докато не започнем реално да копаем. Лекият наклон на скалите също е указание за плитко залягане. И обратно, силният наклон и острото, почти отвесно разположение на скалите трябва да ни убедят, че дълбочината на коритото е значителна, а наносите голями.

Ако няма открити скали на брега, тогава можем да се ориентираме като погледнем стените на каньона, в който реката тече. Търсим да намерим открити скали, които са една срещу друга от двете страни на каньона. Прекарваме въображаема линия по наклона на скалите от едната страна и същото от другата страна. Ако тези линии попадат в реката, това е доста добър показател, че основната скала ще бъде плитко разположена.

Тук разширяваме темата за търсене на златото в наносите на реката. Оказва се, че ако наносите са от пластове глина, те могат да се уплътняват и тогава всеки пласт действа като фалшива основна скала.  В много от случайте когато основната скала заляга дълбоко, наносите са именно от глина.

Как се образуват тези наноси. Образуването на първия слой, лежащ непосредствено върху коритото и основната скала е както бе обяснено по-горе. Но ако този нанос съдържа и глина, то тя се уплътнява непрекъснато. Причината за това е в строежа на самата глина – тя се състои от много фини частици и ако има достатъчно време (в геологичен мащаб) се превръща в здрава алувиална седиментна скала.

Но дори и да не се е уплътнила така, може да се случи следващото наводнение да не е толкова силно и да не може да разруши образувалия се вече първи нанос. Поради тази причина златото, макар и по-тежко от материалите в този първи глинен слой, не може да проникне в него и да се отложи на дъното на коритото, просто защото този слой е неподвижен. И златото се отлага върху първия слой и пак на дъното на новия втори слой. Така с времето се натрупват нови и нови пластове глина и, което е по-важно, всеки слой е златоносен.

Като правило, първото злато ще бъде в първите 15 сантиметра от най-горния глинен слой. Когато той бъде обработен достигаме или до основната скала, или до началото на следващия слой. Но тъй като дебелината на глинените слоеве може да бъде от няколко сантиметра до няколко метра то, за да достигнем дъното на този слой, може да се наложат и по-продължителни изкопни работи. Необходимо е изкопа да се разшири, за да може да се изваждат и отстраняват по-лесно голямите камъни, а също така стените му да имат необходимия наклон, за да се избегнат свличания на материала.
Изобщо, при провеждане на изкопни работи с дълбочина над 50 – 70 сантиметра нашата безопасност винаги трябва да е на първо място. На второ място е правилното редуване на почивките между работата, а евентуалния добив на злато може да бъде евентуално на трето място. Кой знае защо, но има хора, за които удоволствието от гледката наоколо, от работата по търсенето, от трепета на очакването е на по-преден план от самото злато. За тези хора забогатяването е абсолютно сигурно – не финансово, разбира се, а духовно.

При работа в район, за който знам, че има наносни пластове от глина, е полезно да приемем, че всеки пласт глина лежи на основната скала.
След като достигнете до златото, работете странично (в дясно и в ляво), докато стигнете до външните краища на златоносния разсип. След като ги намерите, трябва да решите дали да останете на това ниво и да копаете по дължината на реката (нагоре и надолу по течението), или да продължите да копаете в дълбочина към следващия слой.

Но, когато взимате своето решение, не забравяйте, че само защото има златоносна жилка в този слой, не значи, че ще има златоносна ивица на същото място и в следващия под него слой глина. Възможно е златото да е встрани от горните граници, а е възможно и да няма злато в по-ниско разположения слой.

Работа в пластовете глина може да доведе до добро количество злато, но най-добър ще бъде добива на основната скала (на коритото). Затова е важно да се опитаме да намерим място, където ще бъдем в състояние да достигнем основната скала незабавно, или поне да има само един или два слоя глина над основната скала.

Както беше посочено по-рано, златото се премества надолу по течението, когато налягането на водата е достатъчно високо, за да премести обект 19 пъти по-тежък от нея. Така че, когато налягането на водата се намали, дори и малко, злато се отлага на дъното. Нека да разгледаме някои условия, които могат да намалят налягането на водата по течението на реката по време на порой и наводнения. По този начин ще съставим кратък списък на местата, където златото е склонно да се събира в така наречения „джоб.“

Ние вече знаем, че от вътрешната страна на завоите е добро място да се търси злато. И в двете точки от вътрешната страна на два последователни завои ще има злато, а също така и по линията, която ги свързва (линията на златото). Това е така, защото скоростта на водата в завоите е по-малка от средната скорост на водата. Знаем също така, че скоростта на водата от външната страна на завоя е по-голяма от средната скорост на водата. Така че, няма възможност (по принцип) злато ще бъдат открито от външната страна на завоя, тъй като голямото налягане на водата там го придвижва по течението.

Какви други условия може да предизвикат намаляване скоростта на водата? Около всеки голям обект във водата ще има и промяна на посоката на водата, защото тя трябва да го заобиколи. Това е точно същото, както и един голям завой в реката. При срещата с обекта скоростта на водата пада (налягането също) и златото се отлага преди обекта. Ако се вгледаме внимателно в центъра на сблъсъка на водата с камъка, ще видим, че водата е почти спряла. Това е място, което може да златен джоб.

Когато водата минава покрай обекта, скоростта и се увеличава, но след като го заобиколи отново има място на вихър във водата, където тя е почти спряла. По този начин златото се отлага както преди, така и след обекта.

Докато налягането на водата е достатъчно високо, за да премества златото, то ще продължи да се движи по течението. Но има две условия, които могат да доведат до трайно спиране движението на злато по речното легло. Основната скала на коритото може да бъде груба, назъбена, и скалиста, където златото може да „скрие“ от налягането на буйната вода. Също така в основната скала може да има пукнатини и процепи, и златото може да попадне в тях. След като веднъж златото е заседнало в основната скала, то остава трайно изолирано от действието и на най-буйните порои и наводнения. Само драматични събития, такива като мощни земетресения и търкалящи се огромни камъни, които да разрушат основната скала, могат да включат златото отново в движение. На гладкото корито златото не може да се задържи.

Пукнатините и процепите съвсем не е задължително да бъдат голями. За тънките и малки златинки дори и най-малките пукнатини, или тесен процеп е напълно достатъчен, за да могат да се натрупват в него. Затова си струва да се търсят тези процепи и пукнатини и те да се изчистят два или три пъти. Използват се както водна струя под налягане, за да се изхвърлят златинките навън, така и водна помпа с която да се засмучат и съберат.

Пукнатини, които изглеждат много тънки на повърхността, може да се отварят по-надолу и да са като един голям джоб за златото, което да се натрупва там. Едно невероятно голямо количество злато може да излезе от такава пукнатина, макар първоначално съвсем да не изглежда така. Затова да не се пропускат никакви пукнатини или процепи в основната скала както на коритото, така и по брега.

Както вече се изясни, докато налягането на водата е достатъчно високо, за преодоляване теглото на златото, то ще продължи да се движи по течението. Но когато налягането на водата се намали, дори и малко, злато се отлага на дъното. Това става на мястото, където реката се разширява. Бързо движещата се вода в потока рязко намалява скоростта и налягането си, когато се разлее в по-широко русло ( подобно място често се нарича басейн). Заради намаляване на водното налягане, златото веднага се отлага на дъното като образува конусообразен злато -носен разсип.

Къде да търсим тези разширения и разливи? Типичен пример за разлив е мястото на вливане на потока в езеро. Също така, при вливането на потока в река се образува характерен наносен конус. След излизането на една река от каньон, неизбежно следва широк разлив в равнината.

Вижте Карта на местата за ситене на разсипно злато в България на по-голяма карта

Материалът КЪДЕ ДА ТЪРСИМ САМОРОДНО ЗЛАТОТО е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.


След като намерите дадено място напълвате със чакъл във лигенчето ,но внимавате да не е пълно чак до горе.Порасчиствате малко горния слой и тогава взимате проба.

Материалът Вземане на проби за самородно злато-обяснение е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Металотърсачи и пособия за търсене на самородн озлато Тук

Вижте картата на самородното злато в България

https://www.google.com/maps/d/u/0/edit?mid=1tJjHiwma8BYVSsqaetrVhQ5hRkY&usp=sharing

Видинско – Белоградчишко – Монтанско – Берковско – Врачанско

Златоносни реки в Западния Балкан – р. Огоста и р. Лом и притоците им, р. Клисурска,р. Бързия, р. Ботуня, р. Шугавица, р. Гаганичка, р. Главарска, р. Бистрилишка, р. Лесковска, р. Копиловска, р. Кутловска, р. Червен Бряг, р. Рачевица, р. Гушанци, р. Дългоделска Огоста, р. Златица

с. Каниц (Видинско) – околностите

гр. Белоградчик – н. Щастие, р.Чупренска, р. Манастиришка, р. Голяма река

с. Долни Лом (Белоградчишко) – р. Голема, планина Джебарци, изворите на р. Лом, м. Висок, м. Краставица, м. Лева река

с. Стакевци (Белоградчишко) – р. Стакевска

с. Средогрив (Белоградчишко) – р. Чупренска, р. Горноломска

с. Плешивец (Белоградчишко) – околностите

с. Буковец (Белоградчишко) – околностите

с. Горни Буковец (Белоградчишко) – околностите

Белоградчишки и Чипровско-Мартиновски руден район – н. Граничак, н. Салаш, н. Щастие, н. Крачимир, н. Върбово, н. Чупрене, н. Горни Лом, н. Горна Лука, н. Песочница, н. Мартиново, н. Прекоп, н. Чипровци, н. Яворов дол, н. Синята вода, н. Рупски дол

р. Огоста – р. Златица, р. Трещина, р. Черна, вр. Сребърна, м. Прелески Грозден, м. Кладенец, м. Яворов преслап, м. Кована падина, м. Милев дол, м. Проданча, м. Черна река, р. Трещина, р. Дългоделска Огоста

с. Горна Вареница (Монтанско) – р. Огоста, р. Златица, р. Трещина, р. Черна, вр. Сребърна, м. Прелески Грозден, м. Кладенец, м. Яворов плеслап, м. Кована падина, м. Милев дол, м. Проданча, р. Черна река, р. Дългоделска Огоста

гр. Чипровци – м. Алтънина рупа, м. Рупски дол, м. Бегова рупа, вр. Хебарска чука, м. Яворов дол

с. Железна (Монтанско) – околностите

Рудно поле Копиловци – вр. Ком, н. Копиловци, н. Говежда, н. Дива Слатина, н. Дъгли дял

с. Копиловци (Монтанско) – м. Плаварски вирове, извора на р. Лава, вр. Джукина чука, м. Дренака, м. Рупски дол, м. Зелени дол, м. Брински дол, м. Дълбоки дол, м. Свиднички дол, м. Градишки камък, м. Дренака, н. Говежда

с. Дива Слатина (Монтанско) – м. Куманов дол, м. Милев дол, н. Дива Слатина

с. Дълги Дел (Монтанско) – м. Буков брод, р. Трещина, р. Крива, р. Къса, м. Попов мост

с. Говежда (Монтанско) – м. Калето, м. Попов мост, вр. Сребърна, р. Дългоделска Огоста, м. Проданча, н. Говежда

с. Черешовица (Монтанско) – р. Златица, м. Пръдиловец, м. Манастирището

с. Главановци (Монтанско) – р. Огоста

с. Еловица (Монтанско) – м. Рупе, м. Рупите

с. Помеждин (Монтанско) – околностите

с. Меляне (Монтанско) – р. Дългоделска Огоста

с. Горно Церовене (Монтанско) – р. Огоста

с. Котеновци (Монтанско) – р. Златица

с. Лесковец (Монтанско) – м. Кършия, р. Златица

с. Гаганица (Монтанско) – м. Грамаге

с. Бистрилица (Монтанско) – м. Калиманица

с. Бързия (Монтанско) – р. Бързия

с. Здръсте (Монтанско) – р. Бързия

с Заноже (Монтанско) – района към с. Спанчевци, р. Вършецка

с. Спанчевци (Монтанско) – р. Вършецка

гр. Вършец – р. Вършецка

Берковско – околностите

с. Песочница (Берковско) – м. Дрен, м. Разкръст

с. Горна Бяла речка (Берковско) – м. Чавките, Дупни връх

с. Брегозилци (Берковско) – околностите

Врачанско-Искърски руден район – н. Седмочисленици, н. Соколец, н. Искрец, Церово, р. Плакалница, н. Плакалница, н. Поп, н. Остра Могила, н. Гереня, н. Анита, н. Промка, н. Виаглава, н. Баличин преслап, н. Соколовец, м. Анатема, м. Гърло, м. Мажо, м. Венеца, м. Три кладенци, м. Ливада, м. Издремец

с. Очин дол и с. Сгуриград (Врачанско) – околностите

с. Крaпец (Врачанско) – околностите

с. Седмочисленици (Врачанско) – околностите

Ботевградско – Етрополско – Тетевенско – Ловешко – Плевенско

гр. Ботевград – м. Рибни вир

с. Правешка Лъкавица (Ботевградско) – околностите

с. Врачеш (Ботевградско) – околностите

с. Осеновлаг (Ботевградско) – м. Градището

Етрополско – м. Каменица, м. Киселица, м. Камищев камък, м. Конска, м. Елаците, м. Ватия, м. Негърщица, вр. Капалу, м. Свещи плаз, м. Голяма Занога, м. Попови ливади, вр. Баба, вр. Звездец, вр. Шиндарника, м. Разкопите, р. Малък Искър, м. Долна Каменица, м. Кору дере, р. Ябланица, р. Черна, р. Лъкавица, р. Суха, р. Негърщица

Етрополски руден район – н. Негърщица – р. Негърщица, р. Малък Искър, н. Свищи плаз, н. Елаците, н. Ватия

с. Долна Каменица (Етрополско) – околностите

с. Брусен (Етрополско) – р. Черни Вит, крепостта Чертиград

р. Бели Вит и р. Черни Вит, р. Рибарица, р. Ливчева

гр. Угърчин (Ловешко) – р. Лепетура, р. Осъм, р. Черни Осъм

с. Лесидрен (Ловешко) – околностите

с. Голяма Желязна (Ловешко) – м. Петре

Русенско – Търновско – Шуменско – Варненско

с. Писанец (Русенско) – р. Бели Лом

р. Бели Лом (Русенско) – околностите

с. Нисово (Русенско) – околностите

с. Червен (Русенско) – р. Черни Лом

с. Острица (Русенско) – р. Черни Лом

гр. Златарица (ВеликоТърновско) – р. Златаришка

с. Никюп (ВеликоТърновско) – м. Метала

с. Росно (ВеликоТърновско) – селската река

с. Мадара (Шуменско) – околностите

гр. Преслав (Шуменско) – околностите

с. Красен (Добричко) – околностите

с. Изворово (Добричко) – околностите

с. Зърнево (Тервелско) – околностите

с. Гарван (Силистренско) – околностите

с. Попина (Силистренско) – околностите

Самоковско – Софийско – Ихтиманско – Панагюрско – Пирдопско

р. Искър и притоците, изворите на р. Черни Искър, р. Урдина, р. Малевица, р. Лопушница, р. Юрушка, р. Палакария и притоците и откъм Витоша, Верила и Плана, р. Страторишница, р. Слатина, р. Бяла, р. Бистрица, р. Горублянска, р. Дървенишка, р. Драгалевска, р. Боянска, р. Владайска, р. Домуз дере, р. Суходол, р. Банкя, р. Сеславска, р. Какач, р. Симеоновска

гр. Самоков – южно от града

с. Говедарци (Самоковско) – м. Гюлечица, р. Черни Искър, р. Голяма Лопушница, р. Малка Лопушница, р. Ръждавица, р. Мальовица, м. Надарица, м. Овнарско, м. Мальовица, м. Грамадите, м. Вада, р. Урдина река, р. Ръждавица, р. Пряка река, р. Павловица, м. Надарица

с. Доспей (Самоковско) – м. Света Богородица

с. Ярлово (Самоковско) – р. Палакария

с. Белчин (Самоковско) – м. Ракитов дол, м. Мастния дол, м. Кумански дол

с. Долно Окол (Самоковско) – околностите

с. Ковачевци (Самоковско) – р. Палакария, р. Гръчка, р. Страторищница, р. Слатина

с. Поповяне (Самоковско) – р. Палакария, м. Брезе, м. Равнището, м. Кало, м. Кликач, р. Гръчка, р. Бяла вода, р. Вучанов дол, р. Студеничка, р. Лопушна, р. Просени дол

с. Алино (Самоковско) – р. Палакария, р. Студенечка, р. Лопушна, р. Просени дол, р. Палакария, р. Пипнат дол, р. Селска

с. Широки дол (Самоковско) – м. Продановски рид

гр. София – с. Горубляне, с. Панчарево, р. Боянска, с. Княжево, с. Владая, р. Крива , м. Изливо, Красно село, м. Излащи, с. Бистрица, м. Богдана, м. Копралите, м. Рудищата, р. Янчевска, р. Стара река, южните поли на Витоша и Люлин

с. Княжево (Софийско) – р. Марица, р. Омуровска, р. Новоселска

с. Бистрица (Софийско) – м. Света Богородица

с. Банкя (Софийско) – околностите

с. Голак (Софийско) – м.Пещерата

с. Бов (Софийско) – м. Издремец

с. Горна Малина (Софийско) – околностите

с. Заселе (Софийско) – околностите

Витоша – м. Златните мостове, м. Плавица, м. Златоми, м. Кикиш

Люлин планина – южните склонове на Люлин

с. Владая (Софийско) – р. Владайска

с. Кремиковци (Софийско) – околностите

с. Железница (Софийско) – околностите

с. Пасарел /с. Пусто Пасарел/ (Софийско) – околностите

с. Голаг (Софийско) – м. Рударка, м. Куршум тепе, м. Пещерата, м. Коджила

р. Струма (Пернишко) – южните склонове на Витоша, терасите и притоците, р. Кладнишка, р.Кралевдолска

с. Чуйпетлово (Пернишко) – горното течение на р. Струма, южните склонове на Витоша, м. Смильо, м.Янчевско усое, м. Сичкова бара, м.Хребета, м. Балабаница, района м/у с. Ярлово и с. Чуйпетлово, вр. Купена, вр. Чукара, м. Грамадаци, изворите на р. Мътница, м. Накев камък

с. Боснек (Пернишко) – р. Струма, вр. Петрус, м. Петрунови грамади, м. Духлите, м. Дупките, м. Ранен дол, р. Клисура, р. Мартинова

с. Студена (Пернишко) – от яз. Студена до устието на р. Рударица, р. Струма, мах. Слатина

с. Даскалово /с.Църква/ (Пернишко) – м. Виднище, м. Лютин дол

с. Горна Диканя – с. Лисец (Радомирско) – р. Клисура, р. Мартинова, р. Добри дол, вр. Петрус, м. Козарниците, мах. Драгал, м. Вакарелец, р. Коданик дере, вр. Драгоя, мах. Рударски Егреци,

с. Друган (Радомирско) – мах. Грамаде, р. Крива Матица, р. Горна Матица

с. Огняново (Елинпелинско) – р. Лесновска

с. Голема Раковица (Елинпелинско) – вр. Остра могила, м. Пчелините, м. Гробищарски дол, м. Златински дол, вр. Копана могила, н. Голема Раковица

с. Бърдо (Елинпелинско) – м. Тесни рът

с. Байлово (Елинпелинско) – околностите

Ихтиманско – м. Ямките

с. Вакарел (Ихтиманско) – р. Бъта

с. Бърдо (Ихтиманско) – м. Тесни рът

с. Пауново (Ихтиманско) – м. Дупките, р. Баба

с. Веринско /с. Чешмадиново/ (Ихтиманско) – околностите

с. Белица (Ихтиманско) – мах. Шуглевци, м. Танева чукара, вр. Букова могила, м. Златаница

Копривщенско – р. Стара, р. Крива, р. Шипченица, р. Градил, р. Бабовица, р. Куру дере, р. Маджарин, източно от Копривщица, с. Душанци, вр. Златовища

гр. Стрелча – р. Стрелчанска Луда Яна

Панагюрско – р. Луда Яна и притоците и, р. Милева, р. Муленска

Панагюрски руден район – н. Елшица, н. Красен, н. Бялата Пръст, н. Червена Могила, н. Песовец, н. Асарел, н. Медет

гр. Панагюрище – р. Луда Яна, м. Тетребаир

р. Тополница – с. Поибрене, с. Лесичево, терасите на реката Златишко, притоците от Средна Гора и Стара Планина

с. Антон (Панагюрско) – околностите

гр. Златица – р. Златевица, р. Тополница

с. Челопеч (Панагюрско) – н. Челопеч, р. Ботуня

вр. Свищи плаз – н. Свищи плаз

р. Кьой дере (Панагюрско) – м. Пресечената рътлина

с. Чавдар (Панагюрско) – р. Тополница, м. Самоков, м. Видните

р. Боререй дере (Панагюрско) – вр. Сакарджа, м. Златица

вр. Сакарджа /Окопаник/ (Панагюрско) – околностите

с. Оборище /с. Мечка/ (Панагюрско) – вр. Златев рът

с. Поибрене (Панагюрско) – р. Тополница

с. Лесичево (Панагюрско) – р. Тополница

с. Калугерово (Панагюрско) – р. Тополница

с. Бъта (Панагюрско) – р. Луда Яна

с. Попинци (Панагюрско) – м. Червена могила, вр. Петелово, н. Петелово

с. Росен (Панагюрско) – н. Росен

н. Радка (Панагюрско)

с. Елшица (Панагюрско) – н. Елшица

р. Мътивир (Панагюрско) – с. Поибрене, м. Серсем кале

Троянско – Централен Балкан

Троянско – района на горното течение на р. Черни Осъм

Севлиевско – горното течение на р. Росица и р. Видима

Габровско – р. Янтра, р. Синкьовица, р. Етър, р. Негойчица

с. Рупча (Габровско) – околностите

Тревненско – р . Дряновска до към с. Царева Ливада

Карловско – р. Стряма и притоците и

гр. Калофер – м. Алтъна

Шипченски Балкан – м. Цигански ушеци, м. Козарниците, вр. Българка, м. Солта, м. Рога, вр. Бедек, м. Плоски път

Котелско – Източен Балкан

с. Катуница (Котленско) – околностите

с. Градец (Котленско) – околностите

Средна Гора – Бакаджиците – Манастирските – Светиилийските възвишения – Сакар

Чирпанско – р. Омуровска, с. Чехларе, с. Кольо Мариново, р. Чехларска, р. Колачевска, р. Славянска, р. Санджак бунар, р. Конак дере, р. Медовска, р. Розовецка, р. Новоселска, м. Пизос

с. Чехларе (Чирпанско) – м. Лисичи дупки, м. Страшни дол, м. Ямата

с. Славянин (Чирпанско) – м. Страшни дол

с. Кольо Мариново /с. Радомир/ (Чирпанско) – м. Радов дол, м. Свинаров мост

с. Горно Ново село (Чирпанско) – м. Демир кайнак, м. Кайлука, р. Новоселска, м. Златната нива, р. Куфдере, м. Еайлъка

с. Малко Дряново (Чирпанско) – околностите

с. Голям дол (Чирпанско) – околностите

с. Найденово (Чирпанско) – околностите

с. Братя Даскалови (Чирпанско) – р. Омуровска, р. Сандъклийска

с. Сърневец (Чирпанско) – вр. Гюре тепе

с. Осетеново (Казанлъшко) – югозападно от селото, м. Букова Могила

гр. Павел Баня (Казанлъшко) – р. Гюрля

с. Ръжена (Казанлъшко) – околностите

с. Копринка /с. Салтъково/ (Казанлъшко) – р. Тунджа

р. Тунджа и притоците и откъм Копринка, Хаджидимитрово, Турия, Гюсово, Гурково, Шипка, Енина, р. Саплама, р. Свеженска

с. Свежен /с. Аджар/ (Пловдивско) – м. Букова могила

с. Златосел (Пловдивско) – р. Златна

с. Зелениково (Пловдивско) – м. Меча дупка

с. Розовец /с. Рахманлий/ (Пловдивско) – м. Копаното

с. Набожен (Пловдивско) – околностите

гр. Стара Загора – северозападно от града, м. Ай бунар /Мечи кладенец/, м. Тъмянка

с. Ракитница (Старозагорско) – м. Аламур баир

с. Хрищене (Старозагорско) – околностите

с. Змейово (Старозагорско) – околностите

с. Великово (Старозагорско) – околностите

Сакарски руден район – р. Тунджа, м. Мадандере, н. Лесово, н. Жабата, н. Сарабурмач, н. Голяма река

с. Великово (Старозагорско) – околностите

с. Прохорово (Сливенско) – н. Прохорово, м. Бакърджийницата, вр. Калето

с. Глушник (Сливенско) – към с. Калояново

с. Златари /с. Коюмджигидик/ (Ямболско) – склона на вр. Голям Манастир

с. Малък манастир (Ямболско) – околностите

с. Крумово (Ямболско) – околностите

с. Ботево (Ямболско) – околностите

с. Бояджик (Ямболско) – околностите

с. Полски градец (Ямболско) – м. Сърбино кладенче

с. Владимирово (Ямболско) – околностите

с. Доброселец (Ямболско) – м. Каракольови дупки

с. Тамарино /с. Тюркмени/ (Ямболско) – м. Трапищата, м. Баба Гана, м. Липите, м. Синилката, н. Бакаджик

с. Ситово (Ямболско) – околнстите

с. Иглика (Ямболско) – м. Осеново, м. Дупките

с. Голям Дервент (Ямболско) – м. Стария рудник, м. Скритата галерия, м. Сухата пещера

с. Браница /с. Салихлери/ (Хасковско) – околностите

с. Изворово /с. Бунарчево/ (Хасковско) – околностите

Краищенско – Трънско – Кюстендилско – Благоевградско – Санданско – Разложко – Гоцеделчевско

с. Копаница (Тетовско) – околностите

с. Арачиново /с. Малко Кърчево/ (Скопско) – околностите

с. Маркова река (Скопско) – околностите

Планина Рудочка (Гостиварско) – околностите

Планина Плавица (Кратовско) – м. Златица, с. Близнаци, с. Добрево, с. Лесново, с. Златево, с. Турско Рудари, с. Шлетово, с. Приково, с. Гривилевци, м. Черна Рупа, м. Грехача, м. Зли дол, м. Лещако, м. Свети Илия

гр. Кратово – околностите

с. Злетово (Кратовско) – м. Джгурите

с. Шопско Рударци (Кратовско) – околностите

с. Койково (Кратовско) – околностите

с. Сушица (Кратовко) – м. Римски рудници

с. Гризлевци (Кратовско) – м. Добрево

с. Радибуш (Кратовско) – м. Перперица

с. Лесново (Кратовско) – м. Люти дол

Руенско рудно поле – н. Руен – м. Сребърно коло, н. Лебница – м. Баба Вида

с. Костур (Кривопаланско) – вр. Руен

с. Преселе (Кривопаланско) – Стоименовска махала

с. Златари (Преспанско) – околностите

гр. Прилеп – р. Маден дере

Дойранско езеро – езерните тераси

гр. Демир Капия – р. Бошавица, р. Вардар, р. Демир Капия

гр. Пехчево (Македония) – м. Раковец, р. Пехчевска

с. Костурино (Струмишко) – м. Буковник, м. Прогон

гр. Валандово – р. Валандовска, р. Анска

гр. Гевгели – р. Конска

с. Калатея /Рудари/ – н. Кастория

с. Терпилос (Гърция) – древния Дисорон /Круша планина/

с. Граматна (Гърция) – околностите

с. Килиндир (Гърция) – околностите

с. Фанарли, Папрат и с. Тодораки (Гърция) – околностите

н. Лаврион

с. Горно Броди – планина Черна Гора

Вискяр планина

Брезнишко – р. Конска, р. Светля, р. Лесков дол, р. Златуша, р. Богданов дол, р. Дивотинска

гр. Брезник – м. Високи бряг, р. Лесков дол, н. Брезник

с. Банище /с. Банишор/ (Брезнишко) – м. Малорадица, м. Радица, р. Банишорска

с. Ярджиловци /с. Арджиловци/ (Брезнищко) – р. Конска

Трънско Краище – р. Ерма и притоците и

с. Глоговица (Трънско) – мах. Пласечка, мах. Тодоркина, м. Дърводелица

с. Бусинци (Трънско) – м. Ледине, м. Груин гроб, м. Рупе, м. Трепетлика, р. Бусинска

с. Вукан (Трънско) – м. Лопушански дол

с. Мрамор (Трънско) – м. Забелски дол

с. Велиново /с. Мисловщица/ (Трънско) – м. Угляр, м. Римската галерия, м. Огризево орнище, м. Лища, м. Превня река, м. Ямето, м. Бранище, н. Главна жила

с. Ерул (Трънско) – м. Ямите

с. Барье (Трънско) – околностите

с. Мосул (Трънско) – околностите

с. Милкьовци (Трънско) – м. Глог, м. Кръстатото дърво

с. Ломница (Трънско) – р. Трънска, м. Прекръсте, м. Свети Архангел

с. Зелени Град (Трънско) – р. Велинградска, м. Рупите, м. Ямето

Руй планина – м. Забелски дол, м. Рудине, м. Самоковище, м. Забелски ханове

с. Насалевци (Трънско) – м. Карловица, м. Шарков камък

с. Забел (Трънско) – м. Забелски дол, м. Рудине, м. Самоковище, м. Забелски ханове

с. Тураковци (Трънско) – околностите

Радомирско – р. Мартиница, р. Лесковска, р. Суха река, р. Врабча, р. Светля, р. Бабинска, р. Углярска, р. Касилашка, р. Жедна, р. Житуша, р. Кондорфей, р. Ноевска, р. Клисурска, р. Пещерска, р. Горнодиканска, р. Колчевска, с. Светля, вр. Рудина

с. Прибой (Радомирско) – мах. Арарци, м. Арарска загряна, м. Арарска могила, м. Арарското, м. Араруша

с. Углярци /с. Златарци/ (Радомирско) – р. Углярска, м. Клисурата, м. Рудинов дол

с. Байкалско /с. Чокльовци/ (Радомирско) – околностите

с. Извор (Радомирско) – мах. Сушичка

гр. Земен – р. Дивлянска

Босилеградско – с. Любатско, с. Тлъмино, с. Градишкин дол

с. Божица (Босилеградско) – мах. Златинова, р. Колуничка, р. Златарщица, р. Марущица, м. Рудината, м. Рупите

с. Горна Любата (Босилеградско) – м. Плавилото

с. Бистър (Босилеградско) – м. Рупите

с. Долна Ръжана (Босилеградско) – м. Плавилото

с. Бранковци (Босилеградско) – м. Ченгене коло

с. Слатина (Босилеградско) – м. Ковач

с. Зли дол (Босилеградско) – м. Рупата, м. Корубата

с. Ярешник (Босилеградско) – м. Рупче, м. Лисича дупка

с. Горно Тлъмино (Босилеградско) – околностите

с. Долно Тлъмино (Босилеградско) – м. Рудината, м. Мали рупи, м. Радина махла

с. Дукат (Босилеградско) – м. Плавилото

с. Доганци (Босилеградско) – м. Рупйе, м. Дупките

с. Мусул (Босилеградско) – мина Благодат

Кюстендилско – р. Драговищица, р. Соволщица, р. Гърленска, р. Жиленска, р. Банщица, р.Берсинска, р. Лелинска, р. Граничка, р. Бурин дол, р. Банска, р. Радоловска, р. Палатиковска, р. Бистрица, р. Соволянска, р. Периволска, р. Елешница, р. Сушица, р. Кобилска, р. Драгойчинска, р. Друмуарска, р. Метохийска, р. Слокощица, доловете и долчините през с. Ямборано, с. Стенско, с. Горановци, с. Горно Уйно, с. Трекляно, с. Соборище, с. Модро поле, с. Киселища, с. Долни Коритен, с. Ръждавица, с. Градишки дол, р. Средна Струма, р. Берзинска, р. Гращичка, р. Речица, р. Джерман, м. Златовършец, м. Рудини планини, м. Суришнишки рудини

гр. Кюстендил – р. Банщица, около древна Пауталия

с. Царица (Кюстендилско) – м. Златарска вада

с. Сапарева Баня (Кюстендилско) – околностите

с. Шатковица (Кюстендилско) – м. Камък, мах. Иванова, м. Вълчите дупки

с. Чешлянци (Кюстендилско) – околностите

с. Средорек (Кюстендилско) – околностите

с. Николичевци (Кюстендилско) – околностите

с. Долно Кобили (Кюстендилско) – околностите

с. Трекляно (Кюстендилско) – м. Златареви Рупи, р. Треклянска, м. Света вода

с. Габрашевци (Кюстендилско) – р. Треклянска

с. Горни Коритен (Кюстендилско) – околностите

с. Долни Коритен (Кюстендилско) – околностите

с. Злогош (Кюстендилско) – м. Рудник

с. Ресен (Кюстендилско) – околностите

с. Горно Уйно (Кюстендилско) – ГорноУйненската котловина, м. Какаразин дол, р. Драговищица, м. Ямето, м. Перивол, м. Здравков дол, м. Здравкова махла, р. Уйнещица, мах. Крецул, м. Будим града, м. Лисичи дупки

с. Полетинци (Кюстендилско) – околностите

с. Долно Уйно (Кюстендилско) – м. Ямите, р. Драговищица

спирка Скакавица (Кюстендилско) – м. Грънчар

с. Гърбино (Кюстендилско) – м. Златева дупка, м. Златодол

с. Ръждавица (Кюстендилско) – терасите на р. Струма, м. Златев дол

с. Драговищица (Кюстендилско) – м. Перивол, р. Драговищица

с. Соволяно (Кюстендилско) – р. Драговищица, р. Струма

с. Скриняно (Кюстендилско) – р. Бистрица, р. Драговищица

с. Кортен (Кюстендилско) – околностите

с. Лебница (Кюстендилско) – мах. Лебница

с. Невестино (Кюстендилско) – м. Кадин мост, р. Струма

с. Цървена Ябълка /с. Црвена Ябука/ (Кюстендилско) – р. Църна, м. Папратска махала

с. Пастух (Кюстендилско) – Скринския пролом, р. Струма

с. Ваксево (Кюстендилско) – м. Адамски дол, р. Речица

Дупнишко – р. Разметаница, р. Мътница, р. Тополница, р. Вучковска, р. Скринска, р. Коркинска, р. Новоселска, р. Бобовдолска, р. Балановска, р. Грамаге

гр. Дупница – околностите

с. Фролош (Дупнишко) – м. Козачета, района южно от селото

с. Бобошево (Дупнишко) – м. Врътен камък

с. Мламолово (Дупнишко) – мах. Крич

с. Мало село (Дупнишко) – р. Разметаница

с. Баланово (Дупнишко) – м. Рупките, р. Разметаница

с. Грамаде (Дупнишко) – р. Разметаница

с. Каменик (Дупнишко) – м. Камене

с. Усойка (Дупнишко) – околностите

с. Слатино (Дупнишко) – м. Ислатна

с. Кръчино (Дупнишко) – р. Кръчинска

с. Смочево (Дупнишко) – р. Кръчинска

с. Горни Драгодан (Дупнишко) – околностите

с. Мурсалево (Дупнишко) – околностите

с. Кочериново (Дупнишко) – р. Крашевица

гр. Симитли – околностите

Благоевградско – склоновете откъм с. Пехчево, терасите на р. Струма, р. Рилска

гр. Благоевград – западно от града, горното течение на р. Струма към Витоша

с. Зелен дол (Благоевградско) – р. Струма, р. Зелендолска

с. Горно Българчево (Благоевградско) – м. Свинекомплекса, м. Водоема, р. Лисийска

с. Логодаш (Благоевградско) – мах. Кадийска

с. Сухострел (Благоевградско) – м. Градището, вр. Мура

с. Лъки (Благоевградско) – м. Балкан Махала, р. Селска река

с. Топлица (Благоевградско) – околностите

с. Тешово (Благоевградско) – м. Римско селище, м. Демир коло, м. Махала

Мелнишко – р. Черешница

с. Петрово (Мелнишко) – м. Жувачен дол

с. Голешево (Мелнишко) – вр. Голак, м. Точи дол

с. Сенгелово /с. Ангистрон/ – мина Сенгелово

с. Караташ (Демирхисарско) – околностите

с. Капнофитон /с. Червище/ (Серско) – околностите

с. Гюренджик (Драмско) – околностите

гр. Нигрита – р. Черпища

Планина Пангей /Кушница/ (Кавалско) – руника Скаптесиле

с. Никишан (Кавалско) – околностите

гр. Правище – ман. Свети Иван Кушнишки

Планина Символон /Карабаир/ – с. Демирли

с. Гюмюшли (Кавалско) – околностите

гр. Драма – околностите

Планина Чал Даг – древния Филипи, м. Кренидас, м. Ракча, м. Дикилиташ

Правишкото блато /Берекетлигьол/

гр. Кавала – с. Бадем чифлик

с. Рудино (Мъгленско) – с. Пела

Солунско – с. Осиково

с. Рупа (Солунско) – р. Струма

гр. Страгони (Солунско) – н. Олимпиас

с. Сидерокавсия /с. Сидерокапса/ (Солунско) – древния Сидерокапса

с. Коронуда /с. Абрур/ (Солунско) – околностите

с. Аладика (Солунско) – околностите

с. Никополис /с. Зарвара/ (Солунско) – околностите

с. Критя /с. Йеникьой/ (Солунско) – околностите

с. Арако /с. Лазико/ (Солунско) – околностите

с. Неа Филаделфия /с. Оселница/ (Солунско) – околностите

с. Мегали Пнагия /с. Реденик/ (Солунско) – околностите

с. Станос /с. Стан/ (Солунско) – долината на р. Вардар и притоците и

н. Тасос

н. Къркинско м/у Гюмюрджина и Дедеагач

м. Бельова падина – м. Чаликовото блато

планина Славянка-Алиботуш /Каракьой/

вр. Шаралия (северен Пирин) – р. Разколска

Разложко – м. Краища

гр. Якоруда (Разложко) – м. Рудището

с. Бабяк (Разложко) – мах. Шайгови колиби, м. Дуова дупка, вр. Бабешка чука, м. Чиликово блато, н. Бабяк

с. Гарван (Разложко) – мах. Златарица

с. Кузьово (Разложко) – околностите

вр. Сребрен /Гюмюш Чал/ – р. Гюмюшдере, н. Сребрен, района м/у Сребрен и м. Беглика, м. Чатъма, вр. Манастиря

с. Елешница (Разложко) – р. Златарица, р. Места

с. Гостун (Разложко) – р. Матан дере

с. Осеново (Разложко) – м. Пальовица

с. Филипово (Разложко) – околностите

с. Крастава (Велинградско) – м. Бакалска колиба, м. Арнаутска поляна, м. Алан дере, м. Беглика, м. Чатъма

Гоцеделчевско /Неврокопско/ – р. Места и притоците и откъм Родопите

гр. Гоце Делчев /Неврокоп/ – околностите

с. Рибново (Гоцеделчевско) – м. Мадена

с. Гайтаниново (Гоцеделчевско) – р. Буровица

с. Пирин (Гоцеделчевско) – околностите

с. Мусомища (Гоцеделчевско) – древния Никополис Ад Нестум

с. Осиково (Гоцеделчевско) – р. Беликовско дере

с. Ковачевица (Гоцеделчевско) – околностите

с. Скребатно (Гоцеделчевско) – околностите

с. Господинци (Гоцеделчевско) – м. Костадин

с. Балдево (Гоцеделчевско) – мина Канина

с. Огняново (Гоцеделчевско) – м. Баните

с. Гърмен (Гоцеделчевско) – около Никополис Ад Нестум

с. Марчево (Гоцеделчевско) – р. Гужевац дере

с. Дебрен и с. Крушово (Гоцеделчевско) – р. Ваклювишко дере, р. Добренска, р. Крушовско дере

с. Долен (Гоцеделчевско) – околностите

с. Блатска (Гоцеделчевско) – р. Чавдар дере

с. Абланица (Гоцеделчевско) – м. Слатина, м. Кичево, м. Грамаде, м. Самокову

с. Парил (Гоцеделчевско) – м. Рупите, м. Костандово блато, м. Божкова курия, м. Преслапа, м. Стара рудница

Родопите

р. Марица – горното течение до гара Белово, р. Вакарелска, р. Стара река, р. Крива река, р. Адгница

гр. Костенец – с. Сестримо и с. Бельово

гр. Долна Баня /с. Баня/ (Пазарджишко) – м. Прекоп, р. Крива, р. Ошляк

гр. Белово – р. Вакарелска, р. Стара, р. Крива, р. Адгница

гр. Пазарджик – околностите

с. Сестримо (Пазарджишко) – м. Прекоп, р. Крива река, р. Ошляк

с. Габровница (Пазарджишко) – околностите

с. Голямо Белово (Пазарджишко) – околностите

с. Сърница (Пазарджишко) – околностите

с. Синитово (Пазарджишко) – околностите

с. Момина Клисура (Пазарджишко) – околностите

с. Огняново (Пазарджишко) – м. Бесапара

с. Капитан Димитриево (Пазарджишко) – м. Копаните могили, м. Перперек

с. Бяга (Пазарджишко) – околностите

гр. Пещера – района към Брацигово

р. Въча – р Караджадере, р. Кричим, р. Широколъшка, р. Девинска, р. Гашня

с. Брезе (Девинско) – околостите

с. Селча (Девинско) – околностите

с. Михалково (Девинско) – вр. Персенк, м. Татардере

с. Лесково (Девинско) – м. Малката поляна, м. Голямата поляна, вр. Сърнево, вр. Димчовица, м. Тъмницата, м. Фурната, м. Дрен дол, м. Берковица, м. Равница, м. Сребърница, м. Коюмджи дере, м. Борово

руден район Лесково-Селча-Михалково – н. Рангелите, н. Нивището, н. Фурната, н. Голяма поляна, н. Сърнево, н. Шинка, н. Димчевица, вр. Угарница, м. Карталията, м. Малката поляна, м. Старата граница, м. Тъмницата, м. Фурната, м. Дрендол, м. Берковица, м. Равница, м. Сребърница, м. Куюмджийското дере, м. Деве баир, вр. Персенк, м. Борово

с. Върбово (Смолянско) – м. Калевище

с. Павелско (Смолянско) – мина Цар Асен, м. Стоките, м. Дупките, м. Стокенските ливади, м. Габрово

Маданско рудно поле – н. Страшимир – м. Градището, м. Свети Георги, м. Надежда, н. Сполука, н. Бориева, н. Гюдюрска, н.Шаренка – м. Марите, н. Пшеничище, н. Конски дол, н. Петровица, н. Крушев дол, н. Върба – вр. Кючкая, н. Шадийца, н. Борски дол, н. Рибница, н. Ровино, н. Старцево – м. Омарево, м. Рупището, н. Мързян, н. Рачишко дере – западно от с. Трън, н. Барска падина – м. Горен Барам

с. Страшимир (Златоградско) – м. Кел мара, м. Маденя, м. Рупите, н. Страшимир

гр. Батак – м. Беглика, м. Доспатски ханове

Давидковско рудно поле – н. Ряка, н. Подвис, н. Меча дупка, н. Купена, н. Кръстатица

Лъкинско рудно поле – н. Говедарника, н. Септември /Кенандере/, н. Джурково, н. Чертока, н. Брайковица, н. Балкан махала – м. Горанска падина, м. Пилево, м. Белица, н. Борово, н. Карачелебийца – южно от Чеперале, н. Персенк (Цар Асен)

с. Белица (Асеновградско) – мина Сребрица

с. Горнослав (Асеновградско) – околностите

с. Долнослав (Асеновградско) – р. Луда Яна

с. Златитрап (Пловдивско) – околностите

с. Храбрино (Пловдивско) – м. Алтън дере, р. Първенецка

гр. Първомай – р. Избеглий, р. Язла, р. Марица

с. Клокотница (Хасковско) – околностите

с. Добрич /с. Кюреджи/ (Хасковско) – околностите

с. Крепост (Хасковско) – околностите

с. Орлово (Хасковско) – околностите

с. Караманци /с. Улу дре/ (Хасковско) – околностите

с. Душка (Хасковско) – околностите

с. Спахиево /с. Сейменлии/ (Хасковско) – м. Чала, м. Каин бунар, м. Иредже дере, м. Пехливан кър, м. Екюзията, мах. Чала, н. Чала, н. Сърница

с Бей гюню (Хасковско) – околностите

с. Кучи баши (Хасковско) – околностите

с. Вълче поле (Хасковско) – околностите

с. Тънково /Инджекьой/ (Хасковско) – р. Миладиновска

Симеоновградско – всички десни притоци на р. Марица

гр. Симеоновград – м. Злати дол, р. Раздол

гр. Харманли – р. Домуз дере, р. Улу дере и притоците и, р. Урул дере, р. Кифали, р. Голема

с. Белица (Харманлийско) – мах. Лозен, м. Попови рупи, м. Ермички дупки, р. Маден, м. Белия сипей

с. Шикръ овасъ (Харманлийско) – околностите

р. Арда и р. Бяла река – р. Егри дере, р. Ерма, р. Върбица, р. Крумовица, р. Сив кладенец, р. Бяла

с. Комунига (Кърджалийско) – мах. Йенидже

с. Бял извор (Кърджалийско) – околностите

с. Повиен /с. Мандъргач/ (Кърджалийско) – околностите

с. Генерал Гешево /с. Гюлджук/ (Кърджалийско) – р. Върбица

с. Дрангово /с. Ип дереси/ (Кърджалийско) – околностите

с. Сувурджик (Кърджалийско) – околностите

с. Саръмашак (Кърджалийско) – околностите

с. Завоя /с. Йениджекьой/ (Кърджалийско) – р. Върбица

гр. Кърджали – р. Арда

с. Горна крепост (Кърджалийско) – мина Перперек, р. Перперек

с. Висока поляна /с.Яйлъджик/ (Кърджалийско) – околностите

с. Сърнак (Кърджалийско) – околностите

с. Тинтява (Кърджалийско) – околностите

с. Черничено (Кърджалийско) – м. Чаирско дере

с. Орешари (Кърджалийско) – околностите

с. Горно поле /с. Турско поле/ (Кърджалийско) – р. Арда

с. Долноселци (Кърджалийско) – околностите

с. Ламбух (Кърджалийско) – околностите

гр. Джебел – околностите

с. Обичник (Момчилградско) – околностите

гр. Крумовград – м. Ада тепе

с. Седефче (Крумовградско) – мах. Рударка, м. Маданлар тепеси

Маджаровско рудно поле – м. Старо село, р.Арда

гр. Маджарово – м. Гюрген, н. Маджарово

Звезделсо рудно поле – н. Звездел – м. Мадандере, н. Галенит, н. Пчелояд, р. Габрово

гр. Ивайловград – р. Луда Яна

Ивайловградско – р. Луда Яна и притоците

с. Камилски дол (Ивайловградско) – м. Караиваница, м. Гръцки бунар, м. Хрий дере, м. Наредените камъни, вр. Сребърница, н. Камилски дол

с. Попско (Ивайловградско) – м. Мадем дере, м. Черковна могила, м. Пъндаджик кузу, м. Кетенлик, н. Попско

с. Розино (Ивайловградско) – р. Бяла река

с. Пелевун (Ивайловградско) – околностите

с. Ленско (Ивайловградско) – околностите

с. Костилково /с. Чекирдекльо) (Ивайловградско) – м. Михал тепе

с. Мандрица (Ивайловградско) – околностите

гр. Димотика (Турция) – околностите

Странджа

Странджанско – р. Велека, р. Резовска, р. Факийска, р. Средецка

Бургаски руден район – н. Карабаир, н. Черни връх, н. Росен, н. Зидарово, н. Вършило, н. Кондолово, н. Изгрев, н. Заберново, н. Граматиково, н. Малко Търново, н. Вълчаново, н. Добрич, н. Попово, н. Горска поляна, н. Раздел, н. Гранитово, н. Върли бряг, н. Бей конак, н. Димчево

Росенско рудно поле – н. Отманли, н. Метоха, н. Росен, н. Стаханов – м. Кюмюрлука, м. Куручешма, м. Шопово кладенче, м. Атия, н. Червено знаме – м. Пропадналата вода, н. Медни рид /Бакърлъка/ – м. Дядо Сотировото кладенче, н. Сърнешко кладенче – м. Канарата, н. Чиплака – м. Голям Чиплак, м. Малък Чиплак

с. Росен (Бургаско) – мина Росен

н. Ново Паничерево – м. Кованлъка

Зидаровско рудно поле – н. Канарата, н. Юрта, с. Присад, с. Зидарово, н. Извор

с. Зидарово (Бургаско) – м. Канарата, м. Юрта, н. Зидарово

н. Върли бряг, м. Ленко

Вършиловско рудно поле – с. Вършило, н. Караисък, н. Домузтарла, н. Свети Константин, н. Беич, н.Тясна бърчина, н. Дишлика, н. Крушевец, р. Даръ дере, н. Домуз тарла, м. Потонски дол, н. Тетре баир, н. Аламата, н. Крушевец

с. Звездец (Бургаско) – околностите

с. Калово (Бургаско) – р. Сухата река, м. Крушака, м. Хайдушка бърчина, м. Петров чукар

с. Евронезово (Бургаско) – околностите

с. Близнак (Бургаско) – м. Сечена скала, м. Конски дол

с. Горна поляна (Бургаско) – околностите

с. Факия (Бургаско) – околностите

с. Пънчево (Бургаско) – р. Пънчевска, р. Чибук дере, м. Остра могила, м. Хайдушка могила

с. Росеново (Бургаско) – м. Богданово, м. Овчи кайряк

с. Горска поляна (Бургаско) – околностите

с. Кондолово /с. Мързово/ (Бургаско) – околностите

с. Българи – м. Рупите, м. Сгурийте /Скурните/

с. Пирок (Бургаско) – околностите

с. Чаглаик (Бургаско) – околностите

с. Заберново (Бургаско) – околностите

с. Садово (Бургаско) – крепостта Карсу

с. Изгрев (Бургаско) – околностите

с. Визица (Бургаско) – вр. Самунджийка, м. Пазлашки дол, м. Тиклешка река, р. Кирена

с. Писменово (Бургаско) – н. Писменово

с. Велика (Бургаско) – м. Гларус баир

с. Бродилово (Бургаско) – вр. Папия

гр. Ахтопол – м. Меча дупка

с. Синеморец (Бургаско) – околностите

с. Резово (Бургаско) – м. Старо Резово, м. Златцето, р. Резовска, м. Цикнихорските колиби, м. Мънастирич

Граматиковско рудно поле – с. Заберново – м. Муньов чукар, м. Цъвцово, н. Мильов рът, н. Рупите, н. Бяла Вода, н. Факия

с. Граматиково (Бургаско) – н. Синя бара, н. Муньов Чукар, н. Раево, н. Карцалево, н. Димов Чукар, н. Керемидото, н. Стоев Чукар, н. Ингьозов проход, н. Бучово, н. Свети Константин, н. Търново, н. Боже име, н. Пернио, н. Церие, н. Калугерово – р. Калугеровска, н. Трапищата

Малкотърновско рудно поле – н. Бърдцето, н. Древни проходи, н. Малката могила, н. Младеново, н. Пропада, н. Зяшка поляна

гр. Малко Търново (Бургаско) – м. Бърдцето, м. Малката могила, м. Градището, м. Карагуйски дол, м. Мишкова нива

с. Бръшлян (Бургаско) – западно, м. Айдере, м. Кадърица

с. Делчево (Бургаско) – м. Мишкова нива

с. Младиново (Бургаско) – н. Младеново, м. Пропада, м. Градището, м. Кукузелов чукар

с. Сливарово (Бургаско) – м. Рудя, м. Кара Стойка, м. Биволарника, м. Света Марина

находища на територията на Турция – н. Голямо Крушево, н. Куру дере, н. Малък Самоков, н. Иглика

с. Дере кьой (Турция) – м. Въпите

с. Малък Самоков (Турция) – м. Свети Атанас

СЪКРАЩЕНИЯ

гр. – град / с. – село / мах. – махала
м. – местност / н. – находище
р. – река / яз. – язовир

Материалът СПИСЪК НА РАЙОНИТЕ И СЕЛИЩАТА, ЗА КОИТО ИМА ДАННИ ЗА ДРЕВЕН РУДОДОБИВ е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Самородно злато в България се установява както в първични руди,така и преотложено в по-млади седименти и съвременни речни наноси.Втория тип находища,както и при преотлагането на вече разрушени и транспортирани материяли.Златоносни расипи се образуват и при разрушаването на интрузивни скали,предимно гранитни в които не се надблюдават промишлени концентрации.Но при тяхното разрушаване и отмиване на леката фракция кварц,слюда,фелдшпати се получават промишлени натрупвания злато.Поради слабата способност за транспортиране,около всяко рудно находище,в което има и минимални съдържания на злато,винаги в речната мрежа наоколо се образуват златоносни расипи.В този смисъл всяко златорудно находище от по-долу описаните представлява переспективен участък за търсене и промиване на расипно злато.
У нас собствено златни находища,т.е. разработвани изцяло за добив на злато,има две:Злата и Говежда.
Мина Злата се намира в района на град Трън,близо до село Велиново,разположено на около 10 км югоизточно от Трън.Златото се установява в три минерализационни етапа.Съдържанието му варира от 15 до 100 грама на тон.
Рудно поле Говежда е разположено в Западна Стара планина,на територията на гр. Монтана.Намира се в района на селата Говежда,Копиловци и Дива Слатина,отстоящи на около 5-12 км южно гр.Чипровци.Рудното поле е изградено от голямо количество кварцови жили,съдържащи злато.Около тях са се образували делувиални и алувиални расипи,носещи злато.
Освен от собствени златни находища злато в България се добива попътно и в редица оловно-цинкови и медни находища.По този начин се формират няколко района,переспективни за търсене и добив на злато,които ще разгледаме подробно.
В северна България могат да се отделят два:
Първият район е разположен по поречието на р.Огоста и неиния приток р.Златица.Най-богати са расипите на р. Дългоделска Огоста и нейните притоци.Злато може да се промива с успех във всички по-малки потоци,минаващи в околностите на селата:Говежда,Дива Слатина,Дълги дел,Копиловци,Главановци,Меляне,Помеждин разположени по поречието на р.Дългоделска Огоста,краи селата Железна и мартиново,лежащи на р.Чипровска река около гр.Чипровци.Богати на злато са и расипите на р.Златица и р.Бързия и край селата лежащи на тях:Черешовица,Котеновци,Лесковец,Гаганица,Бързия,Комарево,Костенци,Боровци и около гр.Берковица
Втората област,където е добивано и може сега да се промива злато в Северна България,е по долината на р.Янтра и нейните притоци по горното течение,разположени в околностите на гр.Габрово
Друг важен район е Средногорският,който най-общо можем да поделим на няколко подрайона,развити от запад на изток,както сладва:
-околностите на Витоша-с. Боснек,с.Владая,кв.Княжево,кв.Драгалевци,кв.Симеоново;селата Панчарево,Кокаляне,Железница,Бистрица лежащи по р.Искър и притоците й от горното течение;
По горното течение на р.Палакария в околностите на селата Ковачевци,Поповяне,Алино ,Ярлово;
по горното течение на река Струма край селата Чуйпетлово.Кладница,Рударци,Студена
-околностите на големите медни находища,разкриващи се в Средногорието:поречието на р. Тополница и неините притоци-Панагюрска Луда Яна,Стрелчанска Луда Яна,Банска Луда Яна,или в околностите на гр.Стрелча и Панагюрище.Переспективни са и районите на север около гр.Средногорие,Челопеч,Златишка планина,където е и находището Свищиплаз,поречието на р.Тунджа край Казанлък.В околностите на самите медни находища-Челопеч,Елаците,Елшица,Мина Радка,Цар Асен.Находището Бакаджик и неговите околности,разположени югоизточно от гр.Ямбол.По р.Тунджа при с. Копринка,по р.Стара река,Крива река и Адгница или краи селата Костенец,Сестримо,Габровица,Голямо Белово и гр.Костенец и Белово.
Средногорския район се включва и находището Кольо Мариново,Чирпанско.Находището е в местността Розов дол и Старата река в грусиран гранит.Златото идва под формата на зърна и люспи,достигащи до 0,3 мм.Средното съдаржание е около 5 гр. на кубичен метър,но в някои участъци достига до 20 гр.м3.Злато се среща още и в Пловдивско при селата Изворово и Набожно.
Следващият значим златоносен район е Краището,в околностите на Кюстендил и по специално на север от него.Най-богати на злато са наносите на реките Драговищица,Бистрица,Треклянска река и Струма.Това са околностите на селата:Горни Коритен,Долни Коритен,Горно Уйно,Добри дол,Сушица,Злогош,Трекляне,Средорек,Долно Кобиле,Долно Уйно,Драговищица,Герановци и всички на север от Кюстендил.В околностите на Трън е вече опоменатото находище Злата.
Последния значим район е цялата Рило-Родобска област,която е изградена от гранити и гранито-гнайси.Това е и една от главните геоложки предпоставки за образуването на златоносни разсипи.Най-общо може да се каже,че почти всички реки,които секат тази област,малко или повече носят и отлагат в наносите си злато.
Переспективно е търсенето по поречието на р.Въча и нейните притоци:Караджадере,Кричим,Широколъшка река,Девинска река,Гашня и др.С много високо съдържание на злато са наносите и речните тераси по р.Арда и притоците й:Крумувица,Кесибир,Върбица,Казълач,Бяла река,Атеренска река и др.
По принцип всички потоци и реки,течащи в следните рудни раиони са със значимо обогатяване в техните разсипи.Това са Маданския руден район,селата Неделино,Бял извор,Буково,Страшимир,Ерма река,гр.Рудозем,Мадан и по на север Ардино.Маджаровското рудно поле,Лъкинскят руден район,Звездел-Галенитският руден район,в околностите на Момчилград,Ивайловград,Крумовград,Златоград,Хасково и др.

Материалът Подходящи места за промиване на злато в България е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Материалът Колко злато може да промие човек за един ден? е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.