КРИТЕРИИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ НА РАЗСИПИ НА ЗЛАТО
Панайот Бакалов
Критериите за прогнозиране на на разсипи на злато обединяват предпоставките,използвани за търсене,и признаците,спомагащи за конкретното установяване на местоположението на златоносни разсипни находища.Въпреки че началото на установяването на тези критерии е отпреди няколко хилядолетия,тяхното разработване не затихва и продължава да е актуално и днес.
Подбраните критерии се групират по следния начин:
I.Преки критерии
1.Златоносни шлаки в речните долини
2.Древни отработки за разсипно злато
А.Първостеренни
а.Междинни колектори на злато
б.Коренни находища и рудопроявления на злато
Б.Второстепенни
а.Магмени скали,генетично или парагенетично свързани с ородявания на злато
б.Хидротермалнопроменени скали,които са свързани с ородяванията на злато
в.Благоприятни тектонски структори
3.Гоморфоложки и неотектонски критерии
А.Първостепенни
а.Долини с подходяща дължина и ширина на долинското дъно,по което са отложени алувиални наслаги
Б.Второстепенни
а.порядак наа долините
б.Наклон на долинното дъно
в.Характер на неотектонските движения
г.Евстатични колебания на нивото на Световния океан
4.Геолого-икономически критерии
а.Зърнометричен състав на разсипните наслаги
б.Дебелина на разсипните наслаги

ПРЕКИ КРИТЕРИИ
Преките критерии са непосредствено указание за наличието на разсипно злато.Такива са:
Златоносните шлихи в речните долини.
Установяваването на самородно злато при шлиховото опробване на дадената долина е сигорен критерий,че нейните наслаги са златоносни.Трябва да се има предвид че дебелината на алувия е над 10м,не е изклучено да са златоносни само неговите долни нива,а горните,от които са взети шлиховите проби,да са стерилни.В този случай се получават отрицателни резултати за златоносна долина.Независимо от това чрез съвкупното разглеждане на шлиховите данни от всички долини на даден район е възможно да се оцени неговата относителна перпспективност спрямо съсеедните райони.
Древни отработки на разсипно злато.
В нашата страна добивът на злато води началото от 4-то хилядолетие преди н.е.Следите на тази дейност могат да се използват като критерий,че алувиалните наслаги са златоносни.
Много от екплоатираните разсипи през древноста са били сухи.
Те са напълно отработени.В отвалите им често не се установява дори знаково злато.Ето защо самите отвали не представляват интерес за добив на зблато.
Дори от експлоатираните разсипи през древноста са били силнооводнени.Те са долиннодънни,дебелината им не е била голяма и е било възможно частичното до пълното им отводняване с примитивни способи.Поради напълното им осушаване самородното злато не е изцяло иззето.Тези древни напълно отработени разсипи представляват определен промишлен интерес.
КОСВЕНИ КРИТЕРИИ
Косвените критерии не са пряко указание за наличието на разсипно злато,а са вереоятен индикатор за неговото присъствие или са условие за възможното му установяване с определени технически средства.
Топонимен критерий
Топонимният критерий за прогнозиране на разсипно злато е базиран на използването на географски названия,имащи пряка или опосредствена връзка за самородното злато.На много места в нашата страна са разспространени огромни древни отработки за добив на разсипно злато.Теса са наричани от местното население грамади.Трябва да се изследва защо даден географски обект носи названието Златица,Златевци,Злати дол,Плавица/от плаване,промиване/,Котец/от коритче,копанка/,Перперек/от византийска златна монета/,Алтъндере/Златен дол/,Даръдере/също Златен дол/и др.Необходимо е да се внимава защото златен,златна и техните производни може да са използвани в преносен смисъл,например Златна нива може да означава плодородна,богата на уражай местност.
Мателогенни критерии
Тези от показателите за преспективността на района ,който се базират на закономерности,водещи до локкализацията на разсипите,и са установими чрез металогенния анализ,са наречени металогенни критерии.Те обхващат комплекса от ендогенни и екзогенни фактори,включващи както разсипообразуваните възможности на коренните източници на злато/минераложки,петрографски,структурни/,а така също преотлагането на златонсни наслаги/Междинни колектори/,при което преотлагане се получават по-високи концентрации на злато.
Първостепенни металогенни критерии-Те обсуляват постъпването на самородно злато в разсипите.
Междинни колектори на разсипно злато-Като такива се означават класическите наслаги,които съдържат седиминтерано самородно злато.Те често са ниско съдържание на полезния компонент.Въпреки това могат да са основен източник за подхранване на промишлени разсипи.В нашата страна в редица райони,например Кюстендилския,почти не са известни известни коренни източници на злато,но широко са разспространени трециерни наслаги със знакови златоносни съдържания.Тези наслаги са основен източник,който подхранва Кватериерните разсипи със самородно злато.
Изясняването кои са предкватернерните класически наслаги представляват междинни колектори на злато е от голямо значение за очертаването на преспективни площи за търсенето както на стари ,така и на съвременни разсипи.
Коренни находища и рудопроявления на злато-За образуването на злато са неопходими две условия:Коренни източници и геоморфоложки обстановки,благоприятни за натрупването на освободеното самородно злато.
Известни са райони с богати коренни находища,но без или почти лишени от разсипи поради неблагоприятни геоморфоложки предпоставки.Следва,че коренните източници,макар да са задължително условие,не са пряко указание за разсипи в даден район,т.е. при налични коренни източници може да има ,но може и да липсват разсипи.Ето защо коренните източници са причеслени към косвените критерии,които се използват за степенуването на районите на златоперспективност.
Разсип може да се получи от богато коренно находище,а също така и от множество пръснати непромишлени орудявания в случаите,когато поне част от златото е едро м/или средно.Известни са богати разсипи в долини,в чиито басейни липсват значителни коренни източници и каквито и да са междинни колектори на злато.Изводът е,че постъпленията на злато в долините са от вероятни многобройни бедни рудопроявления с редки,но сред тях едри и средни златинки.
Богатите коренни находища с диспергирано злато са неблагоприятни като подхранващи източници на разсипи.Освободеното злато е изклучително дребно,подвижно и лесно се разсийва.
Постъпващото количество злато от коренните източници в разсипите зависи не само от големината на златинките,а и от размерите на източниците,морфологията им,присъствието на сулфиди,наличието на изветрителна кора,положението им на релефа ерозионният срез,интензитета на ерозионните процеси.
Второстепенни металогенни критерии-Те непосредствено не обуславят постъпването на самородно злато в разсипа,но посочват,макар и нееднозначно ,съществуването на вероятност за коренно находище или рудопроявление на злато.
Долини с подходяща дължина и ширина на доилното дъно,по което са отложени алувиални наслаги-Гоморфоложките форми,по които се формират разсипи на злато,са вододелите/елувиални разсипи/,Склоновете/деловиални разсипи/,долините/пролувиалнии алувиални разсипи/и крайбрежията/морски и езерни разсипи/.От тези форми с най-голямо значение са долините.
По поведението си при транспорт от водни потоци златото е разделено на два типа.Единият е представен от сравнително едри златинки с размери над 0,1мм.то е неподвижно до трудноподвижно и е известно като едро,пластово,пасивно злато.Другия тип е от дребни златинки под 0,1мм,които са подвижни.Това злато е наричано дребно,косово,плаващо,алохтонно,активно.
Дребното злато се премества на значително разстояние в порядъка на десетки километри от источника на подхранване.То е относително равномерно разпределено в долинните наслаги,поради което се среща почти посъвместно в златоносните райони,но съдържанията му са много ниски.Когато дребното злато е над 10млг/м3,извличането е икономически изгодно като попътен продукт при добива на инертни материали.
В речните долини едрото злато поради голямата маса на отделните златинки е трудноподвижно и се натрупва в близост до източника на подхранване.Получават се пластови разсипи,чиито високи концентрации са до подложката на алувиалните наслаги.Те досега са главния източник на разсипно злато и са добре изучени.Икономически е изгодно в дадена долина да се установят пластови разсипи и именно в тези участъци да се извършва комплексен добив на инертни материали,злато и съпъстващите го полезни минерали.
За долинните пластови разсипи е известно,че дължината им е до 8км,като най често е от 0,2до 3км.Започват от подхранващия ги източник.В първата третина на разсипа количеството злато постепенно нараства,във втората третина достига максималните си стойности, в последната третина постепенно намалява.Пластови разсипи с дължина над 8км се формират при няколко източника,разположени в протежението на долината или когато подхранването е от междинен колектор,заемащ значително пространство.Ширината на пластовите разсипи е от 5 до 500м,което най-често е няколко десетки метри.Дебелината на продуктивния пласт е около 2м,което лежи на алувиалната подложка.
Посочените данни очертават параметрите долинните участъци,в които могат да се очакват пластови разсипи.Тези участъци са с алувиални наслаги,като дължината им е над няколкостотин метра,ширината на долинното дъно е над 10м,а оптималната дебелина на наслагите е от 2 до 10м.При дебелина,по малка от 2м,предвид исторически причини,валидни за нашата страна,трябва да се очаква,че разсипът е бил многократно отработван от промивчици.При дебелина над 10м и особено 15м.се появяват експлотационни трудности.
Наклон на долинното дъно-Емитрично е установено,че за образуването на разсипи оптимални са долинни участъци с наклон на надлъжния профил на дъното им от 0,002 до 0,010.наклони от 0,010 до 0,20 не са много благоприятни,но при едро злато са достатъчни за формирането на разсипи.При наклон от 0,020 до 0,050 разсипите са редки,а при наклон над 0,050 са известни като еденични разсипи.Определянето на наклона на подложката,върху която лежи разсипът,изглежда невъзможно без проучвателни изработки,но извършените съпоставки показват,че в редица случай този наклон може да се определи по наклона на съвременното легло.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=415

Материалът КРИТЕРИИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ НА РАЗСИПИ НА ЗЛАТО е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Историята на златодобива по българските земи е на повече от 6500 години. Още в най-дълбока древност, в периода на разцвет на балканската енеолитна цивилизация, точно по нашите земи е добито и обработено първото злато в света (4500 – 4000 г.пр.н.е.). Хилядите златни предмети от ранната бронзова епоха, намерени край с. Дъбене, Карловско (ок. 3000 – 2500 г. пр.н.е.), маркират следващия връх на световния златодобив. И останалите богати археологически находки и писмени данни, свързани с производството и употребата на злато и сребро по нашите земи, показват, че от праисторическо време до днес, рудните ни райони винаги са били важен център на световния добив на благородни метали.През първата половина на ІV в. пр. н.е. Филип ІІ Македонски завладява всички рудници. По този повод историкът Помпей Трог (І в.) пише: „Най-сетне, смятайки, че му е позволено всичко каквото му мине през ума, той завзел златните мини в Тесалия и сребърните в Тракия“. Важно сведение за мащабите на добива по това време е оставил римския историк Диодор (І в. пр. н.е.). Според него мините при Крениди носели на Филип ІІ годишен доход от 1000 таланта, които се равняват на 6 милиона драхми (26 160 kg сребро или 2736 kg еквивалентно злато). Целият годишен добив бил още по-голям – най-малко 5 – 6 t еквивалентно злато.През VІ в. пр. н.е. Пеоните се разселват на юг в долините на Долни Вардар, на р. Галикос и на част от Долна Струма, а на север достигат до Трънско и Кюстендилско Краище.За Тракия, „където се изкопава много злато и сребро“ говори Лукиан, а за промиването на злато по р. Марица („in Hebro Thraciae“) – Плиний (23 – 79 г.). Изображението върху една бронзова монета от ІІІ в., сечена в древния Филипопол (Пловдив) потвърждава това – под речния бог, олицетворяващ р. Хеброс (Марица), едно малко момче промива злато с дървено корито.През ІV и особено през V век рудодобивът в Тракия достига поредния си максимум. В цяла поредица от книги се говори за дейността на златодобивниците беси. Към този период се отнасят поне три от златните мини в Родопите: „Перперек“, „Седефче“ и „Страшимир“. От тогава вероятно са и многобройните подземни минни изработки в речната тераса на р. Марица, южно от с. Огняново, Пазарджишко – античния град Бесапара.Археологическата информация за златодобива в Кюстендилско-Кратовския район е разнообразна – следи от стари рудници и златарски работилници, златни предмети и монети. Върху бронзови монети на римската Пауталия от ІІ – ІІІ в. е представено речно божество, олицетворяващо р. Стримон. То е заобиколено с четири гения, олицетворяващи богатствата в района на древна Пауталия. Единият от гениите е представен с чувал на гърба пред дупка в скалата. Над него има пояснителен надпис: ??????? („?ребро“) – добив на сребърни руди в района на Осогово и Кратово. Другият гений е приклекнал и държи в ръцете си съд, с който промива речно злато. Над него се чете ????? („?лато“).Забележителни следи от антични златни рудници има и в района древна Сердика. От тогава са галериите в златоносните конгломерати край Горубляне и Панчарево, останките от отработени разсипи край селата Говедарци и Алино (Самоковско), огромните кариери за добив на злато по южните склонове на Витоша и в Трънско Краище.Максимумът на златодобивната дейност в Северозападна България също е свързан с римското владичество на Балканите. Предполага се, че названието на р. Огоста е дошло от името на император Август (І в.), по чието време е започнал интезивният златодобив от нейните златоносни пясъци. Добитото злато е употребявано в градските центрове като Рациария (днес Арчар), където са се намирали най-големите златарски работилници в Мизия.След упадъка от няколко столетия, рудодобивът на Балканите е възстановен. Една от най-големите златни мини в Европа през ХІІ – ХІV в., се намирала край средновековния Перперек (Перперикон) в Източните родопи.Името на този град идва от названието на византийската златна монета, наречена nomisma hyperpyron – перпер. Кратовско-Кюстендилският район също е известен със златните и сребърните си мини.Най-значителните средновековни мини по българските земи са „Сидерокапса“ и „Кратово“. Когато през 1547 г. Пиер Белон посещава „Сидерокапса“ на Халкидическия полуостров, тя е най-голямата мина за злато и сребро в Европейска Турция и една от най-големите в Европа. Нейната слава се носи далеч извън пределите на Османската империя.Мината в Кратово достига своя разцвет в средата на ХVІ в. Значимостта ? е толкова голяма, че дори е вдъхновила писателя Пир Мохамед (Зайифи), който в голяма поема описва сериозните мащаби на добива. Значителните приходи от мината позволявали на кратовчани да отделят средства и за духовния живот на българската общонст. През 1558 г. те възобновяват близкия до мината Лесновски манастир. По това време към мината са се числели и кюстендилските златни рудници в района на с.с. Перивол, Злогош, Горна Гращица, Горно и Долно Катрище, Таваличево и на самия гр. Кюстендил.Другите по-известни средновековни мини са „Гюмюш чал“ (Велинградско), „Брезник“, „Диканя“ (Софийско), „Чипровци“, „Мирково“ (Челопеч), „Сухо“ (Етрополско), „Улу дере“ (Хасковско), „Пелевун“ (Ивайловградско) и т.н. Оценката на общия добив на злато от българските земи в периода 1400 – 1900 г. е около 73 t.След Освобождението интересът към подземните богатства е голям. През 1920 и 1921 г. е добивано злато в Чирпанско, а от 1939 г. – в Трънско. За периода 1880 – 1938 г. са издадени 3369 удостоверения за търсене на руди (запазени периметри). От тях обаче само при находище „Злата“ се достига до промишлен добив. През 1954 г. в находище „Челопеч“ също започва добив на злато, който продължава и сега. Злато е добивано от 11 находища: „Челопеч“, „Злата“, „Крушев дол“, „Говежда“, „Негърщица“, „Долна Каменица“, „Зидарово“, „Бакаджик“, „Маджарово“, „Чипровци“ и „Огоста“ – разсипи. През периода 1954 – 1995 г. от тези находища е добито около 38 t злато, като около 25 t са извлечени от находище „Челопеч“. Към днешна дата у нас златни руди се добиват само от две коренни находища: „Челопеч“ и „Зидарово“. Те се характеризират с ниско средно съдържание на злато, което най-често варира между 2 и 4 g/t.В условията на съвременната пазарна икономика рентабилен добив на злато се осъществява само в нашите комплексни находища, каквото е „Челопеч“ – златно-медно, със средно съдържание на злато 2,9 g/t и на мед – 0,97 %. Но основен източник на злато, наред със златорудните, са българските медни находища, от които през периода 1939 – 1955 г. е добито около 27 t злато. Анализът на златодобива до 1955 г. показва, че:

* през периода 1939 – 1955 г. от българските златорудни и разсипни находища, както и от медните е добито общо над 65 t злато;

* вероятният годишен добив на злато в България от златорудните и медните находища през 1955 г. е бил 3470 kg, като 1591 kg от тях са добити от находище „Челопеч“;

* през 1955 г. от нашите медни находища е извлечено около 51,4 % от общото количество злато за страната, докато за златорудните този процент е 48,6 %.

Основните златоносни медни находища са „Елаците“ и „Асарел“.От извършените през периода 1950 – 1980 г. голям обем геологопроучвателни работи, много малка част е ориентирана към търсенето и проучването на злато. Едва през 80-те години на миналия век, в резултат на проучването на находищата „Челопеч“ и „Елаците“, количеството на запасите и ресурсите на златни руди значително се увеличава. С ориентирането на бюджетно финансираните геоложки изследвания към терсене и проучване на такива руди, в периода 1992 – 2001 г. те се допълват с нови запаси и ресурси в цяла поредица от находища: „Зидарово“, „Маджарово“, „Седефче“, „Чала“, „Розино“, „Доброселец“ и др. Тогава (1996 – 1997 г.) е открито и най-доброто ни златно находище – „Ада тепе“, край Крумовград. Количеството на злато в тях е над 500 t (над $ 10,5 млрд. по днешни цени), а минималната прогноза за общия потенциал на България е над 1000 t.Иначе в ново време у нас са добивани сравнително малки обеми собствено златни руди, главно от находищата „Злата“, „Говежда“, „Крушев дол“, „Бакаджик“, „Маджарово“ и „Зидарово“. Затова пък всяка година са получавани големи количества златосъдържащи медни („Челопеч“, „Елаците“, „Радка“, „Красен“ и др.) и полиметални руди. Общото количество на златото, получено от българските находища през ХХ в., възлиза на около 100 t.Днешният средногодишен добив е около 3,5 t и представлява 0,14 % от световното производство. То не съответства на фактите от историята на златодобива, на установените повсеместни златни минерализации и на количеството доказани запаси. България все още заема скромно място сред световните производители на злато. Въпреки това, находищата „Челопеч“, „Хан Крум – Ада тепе“, „Чала“, „Седефче“, „Зидарово“, „Маджарово“, „Розино“ и др. дават основание да се смята, че не е невъзможно бързо да се излезе от днешния застой. Факторите, които са в състояние да подпомогнат този процес, са незадоволеното световно търсене, появилият се дефицит и очертаващият се неколкократен ръст на сегашната цена от $650 за тройунция злато до $1650 – $2200 пред следващите 10 години.Българските златни находища могат да бъдат отнесени към седем промишлено генетични типа:

* Кварц-злато-сулфидни жилни находища. Към този тип се отнасят находищата „Говежда“, „Злата“, „Свищи плаз“, „Долна Каменица“ и „Негърщица“. В тях са съсредоточени около 5,6 % от общите запаси на метал-злато за страната и около 7,26 % от запасите метал-злато в коренните златни находища.

* Златно-медно-пиритни находища са „Челопеч“, „Елшица“, „Радка“, „Красен“. Основен представител е находище „Челопеч“. В него са концентрирани 60,2 % от общите запаси на метал-злато в страната и 78,68 % от запасите на метал-злато в коренните златни находища.

* Златно-полиметални находища. Към тях се отнасят полиметалните находища „Маджарово“, „Бакаджик“, „Зидарово“, „Седефче“, „Чала“, „Попско“. Те съдържат 10,76 % от запасите на метал-злато за страната и 14,06 % от запасите на метал-злато в коренните златни находища.

* Медно-порфирни златосъдържащи находища. Това са медните находища „Елаците“, „Асарел“, от които попътно се добива и злато. Други находища от този тип са „Цар Асен“, „Медет“, „Правешка Лъкавица“, „Горна Каменица“, „Карлиево“, „Братушково“, „Прохорово“, „Бърдце 1“ (щоркверк).

* Кварц-молибденови, злато- и сребросъдържащи находища с представител находище „Бабяк“.

* Оловно-сребърни, златосъдържащи находища с представител находище „Чипровци“.

* Златоносни разсипи – Огоста, Струма, Драговищица. В тях са съсредоточени около 1,82 % от общите запаси на метал-злато в страната.

Вижда се, че в коренните златни и златосъдържащи руди са съсредоточени основните запаси от метал-злато. Всички коренни находища на златосъдържащи руди в България имат хидротермален произход. Като продуктивни златоносни епохи се очертават каледоно-херцинската и младоалпийската.Освен известните златосъдържащи находища, на територията на страната са ограничени 52 перспективни площи. Те са разположени както в близост до известни рудни полета, така и около проявления на разсипно злато. Наличните данни не позволяват да се даде количествена прогноза в границите на перспективните плащи. На този етап може да се направи само качествена прогнозна оценка. Очаква се да бъдат открити малки находища, от които 31 златоносни алувиални разсипи.Утвърдените балансови запаси на златни руди у нас към 01.01.2007 г. са 27,4 млн. t.Прогнозите запаси от злато в границите на известните рудни полета („Говежда“, „Злата“, „Етрополско“, „Бакаджикско“, „Зидаровско“, „Спахиевско“, „Маджаровско“, „Попско“ и „Звездел-Пчелоядско“) са около 50 – 51 t.Прогнозните запаси на находище „Доброселец“, с. Калековец, Пловдивско, се изчисляват на 26 t злато.Какви са перспективите за бъдещ добив на злато от няколко вече проучени или с прекратена експлоатация златни находища? Те изцяло зависят от бъдещите инвеститори. Кога едно находище е рентабилно за добив? На този въпос отговаря геолого-промишлената оценка за него. Най-общо казано, за да бъде находището рентабилно, е необходимо:

* съдържанието на злато в рудата да е високо, т.е. да е по-високо от минималното промишлено съдържание;

* количеството на запасите от злато в недрата да е достатъчно голямо, което да осигури добив на злато в продължание на години, за да могат да се възвърнат вложените инвестиции;

* геолого-икономическата оценка трябва да убеждава инвеститорите, че те в крайна сметка ще имат печалба от бъдещата експлоатация;

* трябва да е изяснена технологичната схема за преработката на рудата и извличането на златото.

Следва да се отбележи, че до неотдавна в рудниците, добиващи златосъдържащи руди, са прилагани неефективни системи на експлоатация, при което се постига изключително високо обедняване на рудите при добива. То надвишава 50 % за рудниците, добивали златни руди от находище „Говежда“. При проучването на различните рудни находища в България през последните 30 – 35 години не е обръщано достатъчно внимание на златото и среброто. Ето защо може да се предполага, че чрез извършване на неголям обем допълнителни и ревизионни работи в някои от проучените находища на медни и полиметални руди биха могли да увеличат запасите на метал-злато и метал-сребро
Златоносни разсипи.
Те са алувиални. Типични техни представители са разсипните находища „Огоста“, „Струма“ и „Драговищица“. Главните минерали в тях са самородното злато и магнетитът. Полезният компонент в случая е златото. В морфоложко отношение това са пластообразни залежи и лещи.
В разсипното находище „Огоста“ са съсредоточени 539 kg метал злато – в 5506,1 хил. m3 алувиални наслаги, със средно съдържание на злато 0,098 g/m3, от категории В и С1. Тук освен това има и 1195,5 хил. m3 алувиални наслаги, съдържащи 103 kg метал злато, със средно съдържание на злато 0,086 g/m3. Към тези запаси следва да се добавят вече добитите 678 kg злато. През периода 1974 – 1992 г. са добити са 9125,1 хил. m3 алувиални наслаги, със средно съдържание на злато 0,0743 g/m3.
Утвърдените балансови запаси на златоносни разсипи у нас възлизат на 287 хил. m3.
По-голямата част от балансовите запаси на златоносни разсипи е съсредоточена в поречието на Горна Струма (обл. Перник и Кюстендил). Тук има 4040 kg метал злато, със средно съдържание на злато 0,202 g/m3 в 19909 хил. m3 алувиални наслаги.
Промиването (добиването) на речното разсипно злато се извършва или ръчно (чрез дървено корито), или с помощта на специални устройства: стационарни, мобилни или плаващи драги.
По-известните реки у нас със златосъдържащи наноси са Огоста, Струма, Драговищица, Треклянска, Тополница, Палакария, Арда, Искър, Бързия, Брезнишка, Джерман, Влахинска, Струмешница и др.
В България има 117 реки, които са носители на златоносни разсипи.
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=262

Материалът Златни руди е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Това са неща които всеки начинаещ златотърсач трябва да знае и да спазва.

1.При меко, глинесто дъно – златото е на дъното, често в самата глина, особено ако е пореста.
2.Остъргвайте с лопата или с друг подходящ инструмент добре дъното, най-вече ако по него има дупки, рязове,екове, пукнатини.
3.В повечето случаи (80 на сто) златото е в пласта, легнал на самото дъно и до 50-60 см над него.
4.Наличието на олово, железен прах и железни предмети (в населено място) в определен пласт или на дъното е сигурен
белег за концентриране на златинки (по-богат участък).
5.Когато в насипа ясно са очертани няколко пласта различни наслагвания, вземете проби поотделно от всеки пласт.
6.Ситното като прах злато е признак, че ще трябва да потърсите по-силен участък нагоре срещу течението на реката (дерето).
7.Ситно като прах злато можеше да откриете и на повърхността на насипа – в корените на тревите и дърветата (особено на върбите).
8.Твърде ситните златинки понякога дори плуват в гаванката – внимавайте, сейте леко и плавно.
9.По-едрите златинки са знак, че сте близо до място, откъдето „тръгва“ златото, но не очаквайте да откриете златоносна жила.
10.Жълтият, ръждиво-кафявият или черен цвят на част от насипа са признак за по-голяма концентрация на златинки – работете внимателно!
11.Ако вл яво или вдясно от сегашното корито на реката (дерето) забележете бивше (старо) корито на реката (дори да е на по-високо място от новото), вземете проби и от там, защото водата е текла на това място преди стотици или хиляди години и вероятността за по-наситен златоносен пласт е по- голяма.
12.Внимателно проучвайте местата преди, в и след завой на реката.
13.След рязък завой и последвало затихване на вълната. 14.При наличие на скали (ронливи и напукани) в реката и по брега непременно ги проучете – разкъртете от скалата, остържете рязовете и дупките по нея – златинките се вмъкват в пукнатините.
15.При глинесто дъно, поресто (най-често жълта или сива глина) златинките се забиват понякога до 50-60 см дълбочина.
16.При твърдо, скалисто и особено равно дъно не очаквайте нищо, но проверете хлътвания, дупки, рязове.
17. При среща с голям камък или скала в реката водата носи и отлага златинките след камъка (пред камъка, гледано срещу течението на реката).
18. Водопадите и праговете по течението на реката също са обект на внимание. Да остане злато във водопада е почти изключено, поради силната ударна вълна, която непрекъснато бие дъното и изхвърля от него всичко. Златото се утаява след водопада, особено ако следват нови хлътвания на речното дъно, прагчета.
19. Прегледайте внимателно, до дъно. насипа пред водопада – най-често там се образува скална преграда за по- тежките частици (олово, желязо, злато).
20. Безсмислено е да се търси злато след построените по реката язовири. Не защото го няма, а защото липсата на вода е довела до затлачване на коритото, огромно количество пясък и баластра са останали непромити, коритото е обрасло с трева, блатни растения, има тиня и т.н. Търсете и правете проби над язовирите. Ако се скъса стената на микроязовир, построен на река, за която сте сигурни, че е златоносна, посетете незабавно района.
21. Следете времето! След големи дъждове и наводнения посещението ви в някои златоносни райони (веднага след пороя) ще ви изненада. Проверете новообразувалитесе насипи вътре в реката.
22. При някои по-буйни планински реки насипите представляват цели купчини вляво и вдясно от завоите – проверете наситеността им.
23. Направете проби за наличие или отсъствие на пластинки и от склоновете по бреговете на реката – най-често златото се е свличало по тези склонове.
24. Може да попаднете на насип, в който камъните и пясъкът са кални, дори все още влажни и лепкави. Това е добър
признак – този вид насипи са образувани от силна ударна вълна, влачила кал и камъни Златинките са едри, топчести. или като иглички.
25. Измивайте добре оваляните в кал или глина камъни или скални отломъци от насипа – златинките полепват
26. Сред златинките често можете да откриете бели.
частично бели, частично жълти – това е злато с наличие на живак (амалгама)- не ги изхвърляйте!
27. След изземване на част от насипа промийте дъното с вода, съберете я в хлътнало място и внимателно с ръце оберете материала в гаванката.
28. За да работите по-ефективно, работното ви място трябва да бъде срещу течението (за да не засипвате с пясък необработената площ). Отделяйте на една страна камъните, на друга – пясъка. Работете фронтално (независимо срещу или покрай брега) – пред вас да бъде необработеният участък, а зад гърба ви – промитият материал.
29. Работете правилно с гаванката – много често събраното с труд злато може да бъде не забелязано изхвърлено от вас.
30. Не вземайте златинките с ръка или с пинсета – това е абсолютно недопустимо за златотърсача. Златинката може да бъде изхвърлена от водата, да полепне по ръката, да отхвръкне. Отмийте златинките с една-две шепи вода в съд (канче).
31. Напълно почистеното злато се държи винаги във вода (добре е да използвате шишенце от лекарство с гумена капачка – след изтласкване на въздух от него то се затваря почти херметически).
32. Всеки обект си има свои специфични особености и винаги има изключения от изброените по-горе правила. Важно¬то е тези особености да бъдат навреме установени. Например при някои обекти златинките са по дъното и в пласта на 20-40 см над него (тогава горният пласт се изхвърля), а при други обекти златинките се намират преимуществено в горните пластове до 50-70 см отгоре надолу (тогава просто избягвайте да работите долните пластове). От друга страна обаче отделни места в един обект са наситени със златинки по един принцип, а други – по друг. Точно поради тези причини трябва по-често да извършвате проби.
33. Никога не правете само по две-три проби от едно място. Нормално е да се направят поне десетина – от горен пласт (2-3), от средни пластове (няколко), от долни пластове и от дъното.
34. Ако златинките в повечето проби са поне 2-3 или 5. залагайте съоръженията си. Една гаванка събира около 2- 3 лопати, следователно минимумът за активна работа е поне 1-2 златинки от две лопати. Говорим за абсолютен минимум.
35. Независимо от констатираните положителни проби, след започването на работа често се оказва, че количеството на златинките е минимално и сякаш не отговаря на /становеното в пробите. Не се отчайвайте: Първо – златинките, които виждате в преградките или квадратчетата по гумата в улея, са много по-малко от действително наличните (много от тях са скрити под песъчинки и камъчета). Второ – всяка следваща лопата може да ви донесе многократно повече златинки от досегашните. Обектите, където се проявява този ефект, се наричат „точкови“, а наслагването на пластинките в насипа -„точково“.
36. Материалът за проба се навлажнява добре,след като се постави в гаванката.С ръце се отстраняват едрите камъни,след което започва същинското промиване.Движе- нието на гаванката и на материала в нея трябва да бъде збратнопропорционално – при движение на гаванката на- 1ред материалът трябва да се движи назад и обратно. След няколко движения назад -напред задната част на гаванката насочена към вас) вместо да се придвижи напред се повдига леко нагоре,при което водата в гаванката, напускайки я, въвлича леките частици и те излизат от нея. От време на време оазравяйте останалия в гаванката материал. Отмиването на излезлия отгоре пясък става чрез клатене на гаванката наляво и надясно и с повдигане на края й. Не дръжте гаванката над водата, а леко я подкрепяйте да „плува“, без да тотъва.
37. Често пъти, по редица обективни причини (вид на насипа, особености на реката, на дъното, на завоите и т.н.), наслагването на златинките е „точково“ – след „добра точка“ следва почти ялов материал, после отново добро насищане със златинки и т.н. Не напускайте обекта – при такива насипи се изисква настойчивост и изземване на насипа, докато не се убедим в безплодността му. Често пъти една „точка“ компенсира труда ви за цял ден.
38. Много е важен изборът на гаванка. Имайте предвид, че човек придобива навик да се работи с определен вид гванка и ако не е от най-добрите и „изпуща“ златинки – сърдете се на себе си. Така се привиква с определен модел, че дори и да ви предложат много по-добра и удобна гаванка, няма да можете да работите добре с нея.
39. Червената вьрба, орехът и тополата са най-добрият материал за направата на гаванка. Отрязаният от ствола първичен материал за гаванка не трябва да се оставя да изсъхва (той ще се напука), а да се работи веднага При невъзможност да се обработва, потопете материала в коритото с вода.
40. Най-добре е останалите съоръжения, повишаващи производителността на труда, с изключение на златарското корито, да се изработват от листова стомана (дебелина -1,5-Змм).
41. Никога не работете с гаванка продължително време – тя е само за проби. Не че е невъзможно, но ще ви коства много физически усилия и много загуба на време. По- добре е да монтирате най-простата система от улей и корито или от два улея.
42. Металните части на кирката и лопатата да бъдат от стомана.
43. Не се доверявайте на слухове къде има и къде няма злато.Само пробите, извършени от вас, имат истинска стойност.
44. Преди тръгване проверете по списък (той се изготвя още в началото на дейността ви като златотърсач) взели ли сте всички необходими неща за работа и лагеруване.
45. Дори и да сте „търсач на силни усещания“, дори и да сте свикнали със самотата, не отивайте сам на който и да е обект. Ваш добър приятел, не само запален златотърсач, ще ви бъде не само за добра компания – редуването на работните места, общите усилия и общуването ще направят златотърсаческия ви излет много по-приятен. Работете общо и делете по равно!
46. Често златоносните обекти са в населени места – общувайте с хората! Не е добре заради нечии груби обноски да се говори за златотърсачите като за диваци. Истинският златотърсач е общителен и толерантен човек, с положителни емоции и висока култура.
47. При желание от страна на семейството (семействата ви) правете златотърсачески излет с цялото семейство. Ще прекарате незабравими мигове сред природата, край лагерния огън.
48. Водете си записки за особеностите на различните обекти, за добива от тях. Тези бележки непременно ще ви послужат по-късно, защото ще сте отбелязали какъв профил има дъното, а това ще ви спести време.
49. Не разчитайте само на определен брой обекти. Търсете винаги нови. Когато пътувате към някой планински или полупланински район с автомобил, носете поне гаванка и лопата.
50. Разпитвайте възрастни хора за предишен златодобив, за наименования на стари селища и местности (дерета, реки). Това може да ви насочи в търсенето ви. (Пример: с.Котец,р.Златарица, Перперек, Бакърдере, р.Златица, с.Златосел ит.н.).

Материалът Важни съвета за златотърсача е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Петър Василев-Златото в древността и днес-1969г.

Златните руди много често се намират на контакта/на границата/между гранитите и процепващите ги вместващи скали.Вътре в самите гранати по протежение на пукнатини могат да се развиват златни,а също така и калаени,волфрамови и молибденови руди.Обикновено в гранитите рудите се наблюдават в непосредствена близост до контакта с вместаващите ги скали-не по-далеч от 1-1,5 км от тях.Обаче основното количество руди на различни метали,в това число и на златото,се натрупват не в самия гранит,а във вместващите го скали обикновено на разстояние от 1 до 10 км от контакта.Там рудите запълват пукнатини.Последните почти винаги се придружават от ивици на хидротермално променени скали/избелени,окварцени и т.н./.

От казаното до тук следва ,че предпоставки за търсене на златни руди могат да се считат:

а-разкрития на гранити,

б-контактите на гранитите с вместващите ги скали,

в-пукнатините на гранитите,

г-пукнатините във вместващите скали,съпровождащи се от ивици от силно променени/от рудоносните разтвори/скали/раздробени,избелени и т.н./

При търсенето на златни разсипни месторождения голямо значение придобива релефът на местността,който представлява предпоставка за търсене.В горното течение на реките се намират долинните разсипи,в които рудоносният/златосъдържащ/пласт е разположен в долнището на речните отложения/непосредствено върху коренните скали/.В средното течение на реките,където долината се задълбочава и се образуват тераси,основно значение придобиват русловите/разположени в коритото на реката/ии терасовите разсипи/издигнати над съвременната долина/.В долното течение на реките,където долините се разширяват,русловите и терасовите разсипи се размиват от реката и от тях се образуват нови долинни разсипи.В местата където реките излизат от планината в равнината и текат по широки долини,се развиват само долинни разсипи.

Значение при търсенето имат извивките на реките и състават на коренните скали/подложката/,залягащи под речните наслаги.Най богатите разсипи се развиват в тези части на речните долини,в които руслото на реките не е праволинейно,а извито,а също така и там,където в реката се вливат притоци.Обикновенно разсипи се образуват в тези участаци на долината,в които по-меките скали на коренната подложка се сменят с по-твърди.Когато скалите на подложката имат различна твърдост,те се разрушават неравномерно,вследствие на което дъното на речното корито придобива ръбеста форма и отделните му издадени ребра преставляват преградаи/капани/,пред които се задържа и натрупва златото.По такъв начин се образуват разсипи с промишлена стойност.

При окисляване на сулфидните руди върху земната повръхност някой елементи се разтварят и се изнасят с разтворите,а други остават на място си,образувайки нови химични съединения.Обикновенно в такива случай рудните разкрития на повърхонстта придобиват червеникавокафяв цвят,тъйй като в състава им преобладава железния минерал лимонит.Затова тези разкрития се наричат ,,железни шапки”.В дълбочина желязната шапка изменя състава си.В най горния слой,който в дълбочина може да се разспространи до няколко метра,цветните и редките метали се изнасят с разтворите/разтварят се в циркулиращите грунтови води/,като се запазва само лимонитът.Под този слой следва зоната на изжулване,което не се наблюдава във всички месторождения.За нея е характерно това,че всички метали,в това число и желязото,са напълно изнесени от водата.Дебелината на тази зона е от 1 до 10 и повече метри.В дълбочина под зоната на излужване е разположена зоната на окислените руди.Тя е представена от вторични минерали и в дълбочина достига нивото на подземните грунтови води.На това ниво се намира зоната вторичното сулфидно обогатяване.Тя се харектаризира с повишено количество на металите.Дебелината и в дълбочина достига до 50м и повече.Минералите,изграждащи тази зона,представляват смес от първични и вторични сулфидни минерали.Под зоната на вторичното сулфидно обогатяване е разположена зоната на първичните руди,в което металното съдържание е значително по-ниско от това в зоната на вторичното обогатяване.

Приведената по горе зоналност е опростено и често в зависимост от климата ,релефа и състава на рудите се наблюдават отклонения от нея.При това поведението на отделните метали в повръхносните части на земната кора е различно.Златото има различно поведение в зависимост от това,в какъв вид то се намира в първичните руди.Ако в първичните руди златото образува големи,видими с око включения,то абсолютно не се разтваря и железната шапка може да се обагати със злато благодарение на изнасянето на други елементи.Невидимото или така наречното субмикроскопично злато,влизащо в състава на сулфидите,при наличие на пирит може да се разтвори в горните слоеве и да се утаи в долната част на зоната на окисление или в зоната на излужване.

Надявам се тази статия да ви бъде полезна относно търсенето на златонсни места по коритата и руслата на реките.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=443

Материалът ГЕОЛОЖКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ЗЛАТНИ МЕСТОРОЖДЕНИЯ. е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

PS: Проверете страницата на хотел Родопи гр.Пловдив за да видите точното разположение http://www.hotelrodopi.com
Можете да резервирате и с приспиване, защото доста от колегите искат да останат вечерта за неформална среща на по бира.
След края на събитието 14 часа на 23-03-2013 можете да посетите и изложението на Пловдивския панаир, ПРИРОДА, ЛОВ, РИБОЛОВ http://www.fair.bg/bg/events/PLR13-bg.htm

За всички които ще дойдат с преспиване в хотела ,когато правят резервацията си по телефона да казват че са за семинара на БАТСЗМ за да ползват отстъпки при спането си.Договорката сме направили с админстрацията на хотела.Така спането ще ви излезе по евтино.
http://www.hotelrodopi.com/

Материалът Семинар на БАТСЗМ е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Язон обаче все пак не е започнал своето пътешествие от регион, в който са липсвали познания в областта на добива и обработката на метали. Жителите на древна Йолкос са познавали златото и бронза. Въпреки това до преди известно време планината Пилио не беше известна за металните си залежи. „Въпреки това от региона на Загора до село Каламаки са открити над 30 райони с високо съдържание на железни, оловни и медни руди”. В село Ксурихти пък бе открита древна мина. Общата дължина на нейните тунели е над 100 метра. В региона около нея пък е богато наличието на руди много близо до повърхността.
„С основание можем да предположим, че основната причина за организирането на експедиции в регионите на отсрещните брегове на Черно море е било изчерпването на местните рудни залежи. Търсенето на нови и богати залежи на бронз и желязо, както и малки военни конфликти са най-вероятните мотиви за провеждането на експедициите”, смята той.
Древно Лаврио

Според докторанта важна спирка в историята на Лаврио е 546 г. пр.Н.е., когато Писистрат се завръща от своето заточение. Той води със себе си опитни металурзи от планината Пангео в Тракия и малко по-късно започва периодът на възход за Лаврио. Започва изграждането на огромни тунели, които се свързват с повърхността посредством вертикални отвори. През 483 г. пр.Н.е. откриват много богат залеж, който води до икономически просперитет на Атина. Темистокъл убеждава атиняните да използват доходите от това откритие за построяването на 200 триери, с които по-късно побеждават персийския флот по време на битката при Саламин.
„Така разбираме, че дори ходът на историята е зависел от металургията, понеже тя поставя пилоните на икономиката и следователно на политиката”, допълва Маркос Ваксеванопулос, който определя възхода на Лаврио в древността като „първата индустриална революция преди Новата ера”.
Други големи металургични центрове в древността са били остров Тасос, регионът на Скапти или срещу него, планините Пангео, Ангистро, северозападната част на Халкидическия полуостров и островите Сифнос и Милос. На всички тях съществуват десетки подземни галерии за добив на метали, които според докторанта не са били изследвани достатъчно. В резултат на липсата на основни познания много от тях са вече разрушени
http://zlatoimeteoriti.bg/

Материалът Златното руно на Язон не е мит, а начин за добив на злато е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

ХАРАКТЕРНИ ПРИЗНАЦИ ЗА ЗЛАТОНОСНОСТ !!

Още от древни времена хората са установили че има признаци за откриване на златото в речните корита и долини! Като цяло признаците за начилие на самородно злато не са един и два,а съвкупност от признаци които потвърждават наличието му,в дадена река,дере ,вада баирче,поток,и др.
Аз лично се ръководя от тези признаци при теренните обхождания за откриване на самородно злато.
Както всички знаем,златото е един от най тежките метали на земното кълбо.19 пъти е по тежък от водата и няколко пъти от различните други видове метал.При порой то върви на дъното във реката със така наречената Тежка фракция-Съвкупност от минерали и метали -Магнетит,Рутил,Пирит и Халкопирит Мед,Платина и др.За да има злато в една река критерийте са няколко.Или в района да има така наречените Коренни находища,или стари наносни конгломерати по склоновете на близките до реката байри,което бива сваляно от зимно пролетните снеготопения,проливни дъждове,и силни ветрове във околните дерета,които на свои ред чрез водата го събарят в речното корито!
Един от основните признаци е:
1. Магнетита.
Магнетита е феримагнитен минерал и е един от оксидите на желязото.Тои притежава най силните магнитни своиства от всички естественно срещани минерали на планетата.
Начините му за откриване е чрез магнит.Достатъчно е да носите във вас достатъчно силен магнит,и на всяко усъмнило ви място да прекарате магнита във наноса поне на минимум 20 см в дълбочина и да установите наличието му!Ако има магнетит,то веднага ще залепне за магнетита.Колкото е повече магненита по магнита,толкова шанса да има злато е по голям.
Втория по важност признак е :
2.Кварца!
Кварца е скалообразуващ минерал със различни цветове според наличието на метал в него.
Лилав -аметист Жълт-цитрин Опушен кварц Млечен кварц и др.
Кварца е също много важен критерий за златоносност в дадена река.Спътник на златото,и често пъти със съдържание в самия него.
Следващия по важност критерий е :
3.РЕЧНИТЕ КАМЪНИ.
При окисляване на пирита се получават от черни до ръждиви-оранджеви-жълти петна по тази част на речните камъни която лежи във наноса! Често пъти петната които съм виждал са черно-кафеви до ръждиви.Това е един от най сигурните признаци за наличие на злато в даден расип.Да не кажа на 100% но на 90% видя ли такъв камък със петна по него от долната му част която е лежала в расипа винаги има!И колкото повече такива камъни има в района толкова по силна е златоносноста! Обикновенно повечето петна са по едрите кварцови камъни.Достатъчно е просто да ги подритвате да се обръщат и да гледате.Има или няма петна по него!
Друг един важен критерии е:
4.Полския Хвощ:
Полския хвощ е водолюбиво растение,което се среща около естественните водоеми.Достига до 60 см височина .Нямам логично обяснение на този феномен,и до сега не съм открил някаде защо,но там където има полски хвощ винаги в близост до него,а понякога и в самите му корени излизат златинки.Колкото по голямо е наличието на полски хвощ в дадена река или дере,толкова по голяма е златоносноста в района поне на едно 80%.До момента нямам случай да открия полски хвощ в даден район и да няма злато в него!! Обикновенно при силна златоносност в даден расип,над него има туфи от по 50-100 растения на гъсто едно до друго.А понякога и целите брегове на реката/дерето са обрасли със това златопоказващо растение!
Това са основните четири критерия за за съдържание на злато в дадена река/дере,като поотделно не са гаранция за златоносност.Имал съм случай в дере има тонове Магнетит и кварц,и нито една златинка,и обратно.Няма магнетит и рядко кварц но пък много полски хвощ и ръждиви петна по камъните,и дерето по шестобалната система е Отличен 6!При съвкупност от всичките тези 4 критерия е гарантирано наличието на злато на 100%

МЕСТА НА ОТЛАГАНЕ,И НАЧИНИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЗЛАТОТО!

Както вече казахме,златото е един от наи-тежките метали на земното кълбо!Обичайните места за добива му са руслата на реките,и рудниците.Във реките начините да се озове там са няколко.Стари расипи оформени през някои от етапите на формиране на земята,или рудници в близост до реката,в които има съдаржание на злато.При попадане в речното корито,златото се придвижва във възможно наи- правата линия.Расипите се формират обикновенно зимно време,и ранна пролет,при пролетното снеготопене.Силата на придошлите води понасят речния пасък със всички метали,и минерали във реката,златото като най-тежко се движи най одзад.Обикновенно отлагане се получава от вътрешната страна на завои, прави участъци непосредственно след бързей,след водопади там където водата се успокоява,при препядствие в реката(скала,паднало дърво) Често пъти едни от най богатите расипи са във средата на реката,ако има остров,и реката го заобикаля от двете страни(визирам малки реки до 10 м) От един такъв остров концентрацията стигна до 4 гр на кубик.Отлагания се получават и във шисти, прагове(цепки)във скалисто речно дъно.Във една такава цепка е възможно да има от няколко грама, до няколко десетки,или стотин грама,според това каква е златоносноста на реката !Начините за откриване на тези расипи са няколко.Следвайки релефа на реката,се следи за признаците описани в предната тема.Първо се установява има ли Кварц в реката,следва магнетита ,има ли ги двата признака започват пробите!
Пробите се правят на вероятните места за отлагане на златото!Вътрешната страна на завои,препятствия в речното порито непосредственно след препятствието.Едновременно със пробите се наблюдава и за следи от окислен пирит (черно кафявите -ръждиви петна по камъните)
Пробите започват в началото на завоя като се опробват първите 20 см ако са отрицателни,вторите 20 см,,и следователно третите 20,или до 60 см в дълбочина не намерите ли златинка във легена се започва същата процедура в средата на завоя в самия бряг! Същото деиствие се прилага и във края на завоя! Вече опробван се установява има ли отложено злато или няма.Абсолютно е грешно да преустановите пробите още на първите 20 см,или още в началото на завоя.Чрез тези проби се добива представа за количествата злато в дадения завои,за концентрацията му в даден край,или среда на завоя,и за дълбочината на наноса! Много е важно да добием представа каква е вероятната концентрация, на каква дълбочина върви от кота 0,и на каква дължина се разпростира!Същата е процедурата със препядствията в реката.Опробват се много старателно! Имал съм случай пред скала широка 120см и висока 80 см след проби в първите 80 см не излезна нищо,и във едно 20-30 см почти във края и на широчина 20 см и дължина 30 см дълбочина около 30 см над 1,5 грам! От няколко лопати 1,5 грам! Това са точково отлагане! Такива точки на отлагане има почти във всяка река.По една или друга причина реката отлага златинките на една малка площ и вероятноста на 1 квадратен метър да извадите от Грам,до няколко десетки,или стотин е много голяма!Точките се намират само със проби и рутина!Рутината се добива със четенето и практиката
Точки на отлагане,има почти във всяко дърво,корените на което са почти в самия браг! Разбира се ако реката е богата на злато,и в близост до него има златоносни расипи! Корените се вадят бавно,и се изпират във леген!Едни от най хубавите златинки съм ги намирал именно в такива корени.

УСТАНОВЯВАНЕ НА НАЛИЧНИ ЗАПАСИ В РАСИПИТЕ И НАЧИНИ ЗА ТЯХНАТА ОТРАБОТКА!

Ако всичко по горе сте прочели,стигаме до момента в които вече сме научили кои са признаците за наличие на злато в дадена река. Разгледахме и начините за откриването му ,и стигаме до момента в които вече имаме пред нас завои които е с размери 10х2 дължина и ширина на наноса!
Взели сме пробите старателно и сме установили следното:
Пример: В началото до 60 см по шестобалната система 4,във средата 3 ,във края 5-6.
Сега искаме да разберем какво е вероятното количество на златото във расипа.Дали си заслужава цялостната му отработка,или поетапна на определни части от него.Искаме като цяло да установим перспективен ли е завоя за сериозна работа! Как можем да направим това.Първо трябва да знаем стандартните мерки определящи Кубика!!
1 кубик=400-420 лопати
1 кубик=22 колички
1 кубик= близо 2 тона
1 кубик=100 кофи от латекс
Имаме завои 10х2 приемаме за дълбочина до подложка 0,80 м. и започваме.
10х2=20
20х0.80=16. Или във приетия за пример завои имаме общо 16 кубика материал-баластра. Сега идва момента да разберем заслужават ли си тези 16 кубика да се обработят цялостно,или само част от тях.Как може да размерем това.
Най добре е да се отдели 1 ден за проби и изчисления за да ни е ясна цялата картинка във дадената ситуация!
След положителния резултат във всички проби в завоя имаме установено злато по цялата дълбина в наноса. В началото е добре, в средата по слабо и в края много добре(по посока на течението)
Разполагаме драгата/улея, и там кадето сме взели пробата, напречно на насипа на канал прехвърляме 100 лопати.Промития шлих се отделя доотмива в леген и резултата се тегли и имаме от началото 0,40
Същото деиствие в средата.Там имаме 0,30. И във края по същия начин 100 лопати и установяваме наличие на 0,50 ст.
Ако от началото имаме 0,40 от 100 лопати ако умножим по 4 идва 1,20 гр на кубик
във средата по същия начин имаме 0,90 на кубик
И във края имаме 1,5 на кубик. Събираме:
1,5+0,9+1,2=3,6
3.6:3 +1,2
1,2 грама е средната златоносност на расипа! Или ако имаме 16 кубика във тях очаквания добив е
16х1.2=19,2 гр,което е абсолютно задоволителен добив имайки предвид времето за отработка,няколко дена!!
Тези данни са абсолютно реални и на тяхна база се правят професионални изчисления във промишления златодобив.Могат да излезнат “грешни” само и единственно във положителна посока.Ако примерно в расипа излезнат 2-3 самородки по 3-4 грама и 5-6 самородки по 1-2 грама.
ААко не излезнат прогнозирания добив се върти около 17-21 грама средно 19
Имаме установен запас от 19 грама,и идва момента за отработката му!!
Работа се започва от най крайната му част и се върви срещу течението на водата .Започвайки от края,се оформя изкопан ров 1х1х80 промития материал пада след него по течението на реката,преместваме съоражението на метър пред вече изкопания ров,и се отработва следващия кубик,като отмитата баластра и промития материал падат във вече отработения ров.И със всяко следващо миене преместваме драгата срещу течението на реката със по 1 метър,и промитата баластра пада във вече отработените дупки. Това се прави със цел терена напред да остане чист и незатрупан за да не установим в последствие че сме затрупали доста силно петно и да трябва да почистваме няколко кубика за да достигнем до стерилния пласт и да слизаме от него надоло!!
Преди да установя това,имам доста затрупани силни златоносни петна.Дори и във момента
Друг един вариант за отработка е със струиник.Под налягане се разбива материала едрите камъни се отделят предварително, и после със лопатата само сепрехвърля в драгата за промиване,което е доста по лесно от Кирка
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=186

Материалът Видове златонсни разсипи е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Професия златотърсач? Шегувате ли се? Това обикновено е реакцията на хората, когато разберат с какво се е занимавал през по-голямата част от живота си Димитър Ненов. А той е доволен, защото и без това не иска съгражданите му да знаят какво точно прави през времето, когато напуска родния си град и посвещава месеци на необичайното си занимание. Предпочита да пази в тайна познанията и уменията си. Казва, че занаятът му е труден и от него не се става милионер. Според Ненов в България няма хора, които да са забогатели от добив на злато.
“Мит е, че в нашата страна има огромни неоткрити залежи от благородния метал. Количествата, които могат да бъдат открити, са ограничени”, казва познавачът.
прочети всичко.
http://zlatoimeteoriti.bg/wp/2012/11/16/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B0%D1%87/

Материалът Професия златотърсач е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Това е официалния сайт на Сдружението с нестопанска цел –  Българска Асоциация на Търсачите на Самородно Злато и Метеорити /БАТСЗМ/, регистрирано по
Закона за юридическите лица с нестопанска цел от Софийски Градски Съд – ФО с решение № 01/16.10.2012г. по дело №  654/2012

Както се разбира от самото име, това е сдружение на свободните хората с хоби промиване на самородно злато и търсене на метеорити и всеки е добре дошъл да сподели, пита, коментира всичко свързано с любимото ни хоби.

В официалния сайт на БАТСЗМ www.zlatoimeteoriti.bg можете да четете и коментирате новини за хобито и организацията. Тук можете да се информирате относно, задачите и целите на БАТСЗМ, както и начините за постигането им.

Основната цел на организацията е да обедини максимално по-вече хора споделящи хобито търсене на самородно злато и метеорити и именно затова всеки е добре дошъл със своите идеи и знания.

Към официалния сайт, в който се намирате в момента имаме и официален форум на БАТСЗМ www.forum.zlatoimeteoriti.bg , където отделно можете да се регистрирате за да се включите в живота на БАТСЗМ. Всички членове на БАТСЗМ ще имат пълни права на ползване на официалния Форум.

Материалът Българска Асоциация на Търсачите на Самородно Злато и Метеорити е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.