Промиване на Злато

КЪДЕ ДА ТЪРСИМ САМОРОДНО ЗЛАТОТО

Сподели с приятел!

В тази статия ще получите представа за това, как да търсите в мястото, където смятате или знаете, че има злато, за да получите най-добрата възможност за намиране на това злато.

КЪДЕ ДА ТЪРСИМ ЗЛАТОТО?
Тъй като златото е 19 пъти по-тежко от водата, неговото движение в реката е напълно предвидимо. Необходимо е бързо течение, за да може златото да се премества и всяко нещо, което намалява скоростта на течението, позволява на златото да се отлага на дъното. Златото, особено по-големи парчета, се движат по дъното и по течението на реката. Това е в резултат на комбинацията от високата плътност на златото и движението на околните материали. Дъното на реката може да бъде както основната скала, така и плътен слой глина, не отнесена по течението. Златото има тенденция да се премества по права линия. В прав участък на реката, то не може да бъде изхвърлено настрани от оста на течението. Разбира се, когато реката прави завой и водата променя посоката си, тя увлича златото със себе си и то променя направлението на движението си, но не се движи така, както обикновените, по-леки парчета скала.

Както беше посочено по-горе, злато се премества, когато течение на водата е достатъчно силно, за да го придвижи. Ето защо, когато се търси място, където златото показва тенденция към концентриране, трябва да помисли как реката или ручея изглежда по време на наводнение или порой. Но не само при увеличение на водата по време на предишната буря и поредния силен дъжд. Необходимо е да се установи коритото на реката при много порои и наводнения за период от, например, 100 или повече години. Виж Фигура 1.

Ако е възможно, се застава на по-високо място над реката, за да се види по-голяма част от нея, и си представяме как ще е изглеждала тя при порои и наводнения през тези години. Определя се линията, която върви в средата на това корито, защото по нея е концентрирано златото. Добре е да се запишат местата, където тази среда пресича сегашното легло, защото тези отрязъци от реката са най-достъпни за търсене.
В тях се създава конус на натрупване на златото и нашата задача е да го намерим. Виж Фигура 2. Като взимаме проби от различни места, можем да установим с достатъчна точност размерите и положението на конуса.
Ако не е възможно да погледнем реката отвисоко, тогава трябва да огледаме внимателно голямите камъни, които се намират в и около реката по посока на течението. Стараем се да намерим линията, в която те са подредени. Поради голямата си тежест, те са били придвижвани само от много буйни води и се намират в средата на коритото при порой. Златото, разбира се, също ще следва тази линия в средата. Ясно е също така, че ивицата злато не може да бъде толкова широка, колкото е очертана от тези камъни. Отново взимаме проби от различни места в съвременното корито, което пресича тази линия, докато не попаднем на разсипното злато.

Ако погледнем кривата на реката на Фигура 3 от хидрологията е известно, че водата, течаща от външната страна на завоя се движи много по-бързо от водата, течаща по вътрешната му страна. Това също така означава, че налягането на водата по външната страна на завоя е по-голямо от налягането на водата по вътрешната страна. Тъй като златото продължава да се движи надолу по течението на реката, то златото, което е най-отдалечено от външната страна на първия (на фигурата) завой върви по права линия и попадайки във вътрешната част на втория завой, се отлага там, защото там скоростта и налягането на водата е по-малко. Това също е добро място да се търси злато. Злато ще има и в двете точки от вътрешната страна на два последователни завои, а също така и по линията, която ги свързва (линията на златото).

Тъй като златото е най-тежкия материал в една река, при всяко наводнение то не само се придвижва надолу по течението заедно с останалия наносен материал, но и се намира най-отдолу под него и е отложено непосредствено върху коритото. Виж Фигура 4. Истинското дъно, (коритото) на реката е основната скала. Основната скала може да бъде близо до повърхността и над нея да има тънък слой наноси, или да е на по-голяма дълбочина (4 – 10 метра) и да има дебел слой наноси. Последното е по-типично за долните течения на реките.

Тъй като злато ще бъде на дъното на коритото, трябва да сме в състояние да достигнем основната скала. А това означава, че трябва да се изгребе голямата част от наноса и да се взимат проби непосредствено до основната скала. За да се ориентираме за обема на работата е необходимо да потърсим място, където основната скала заляга достатъчно плитко, за да можем да работим.

Представа за дълбочината на основната скала може да добием от види на брега на реката. Откритите скали на брега ще ни покажат, че основната скала е плитко лежаща. Точно колко няма да ни бъде известно, докато не започнем реално да копаем. Лекият наклон на скалите също е указание за плитко залягане. И обратно, силният наклон и острото, почти отвесно разположение на скалите трябва да ни убедят, че дълбочината на коритото е значителна, а наносите голями.

Ако няма открити скали на брега, тогава можем да се ориентираме като погледнем стените на каньона, в който реката тече. Търсим да намерим открити скали, които са една срещу друга от двете страни на каньона. Прекарваме въображаема линия по наклона на скалите от едната страна и същото от другата страна. Ако тези линии попадат в реката, това е доста добър показател, че основната скала ще бъде плитко разположена.

Тук разширяваме темата за търсене на златото в наносите на реката. Оказва се, че ако наносите са от пластове глина, те могат да се уплътняват и тогава всеки пласт действа като фалшива основна скала. Този случай е показан на Фигура 5, където се вижда, че златото се отлага на уплътненото дъно на всеки пласт глина. В много от случайте когато основната скала заляга дълбоко, наносите са именно от глина.

Как се образуват тези наноси. Образуването на първия слой, лежащ непосредствено върху коритото и основната скала е както бе обяснено по-горе. Но ако този нанос съдържа и глина, то тя се уплътнява непрекъснато. Причината за това е в строежа на самата глина – тя се състои от много фини частици и ако има достатъчно време (в геологичен мащаб) се превръща в здрава алувиална седиментна скала.

Но дори и да не се е уплътнила така, може да се случи следващото наводнение да не е толкова силно и да не може да разруши образувалия се вече първи нанос. Поради тази причина златото, макар и по-тежко от материалите в този първи глинен слой, не може да проникне в него и да се отложи на дъното на коритото, просто защото този слой е неподвижен. И златото се отлага върху първия слой и пак на дъното на новия втори слой. Така с времето се натрупват нови и нови пластове глина и, което е по-важно, всеки слой е златоносен.

Като правило, първото злато ще бъде в първите 15 сантиметра от най-горния глинен слой. Когато той бъде обработен достигаме или до основната скала, или до началото на следващия слой. Но тъй като дебелината на глинените слоеве може да бъде от няколко сантиметра до няколко метра то, за да достигнем дъното на този слой, може да се наложат и по-продължителни изкопни работи. Необходимо е изкопа да се разшири, за да може да се изваждат и отстраняват по-лесно голямите камъни, а също така стените му да имат необходимия наклон, за да се избегнат свличания на материала.
Изобщо, при провеждане на изкопни работи с дълбочина над 50 – 70 сантиметра нашата безопасност винаги трябва да е на първо място. На второ място е правилното редуване на почивките между работата, а евентуалния добив на злато може да бъде евентуално на трето място. Кой знае защо, но има хора, за които удоволствието от гледката наоколо, от работата по търсенето, от трепета на очакването е на по-преден план от самото злато. За тези хора забогатяването е абсолютно сигурно – не финансово, разбира се, а духовно.

При работа в район, за който знам, че има наносни пластове от глина, е полезно да приемем, че всеки пласт глина лежи на основната скала.
След като достигнете до златото, работете странично (в дясно и в ляво), докато стигнете до външните краища на златоносния разсип. След като ги намерите, трябва да решите дали да останете на това ниво и да копаете по дължината на реката (нагоре и надолу по течението), или да продължите да копаете в дълбочина към следващия слой.

Но, когато взимате своето решение, не забравяйте, че само защото има златоносна жилка в този слой, не значи, че ще има златоносна ивица на същото място и в следващия под него слой глина. Възможно е златото да е встрани от горните граници, а е възможно и да няма злато в по-ниско разположения слой.

Работа в пластовете глина може да доведе до добро количество злато, но най-добър ще бъде добива на основната скала (на коритото). Затова е важно да се опитаме да намерим място, където ще бъдем в състояние да достигнем основната скала незабавно, или поне да има само един или два слоя глина над основната скала.

Както беше посочено по-рано, златото се премества надолу по течението, когато налягането на водата е достатъчно високо, за да премести обект 19 пъти по-тежък от нея. Така че, когато налягането на водата се намали, дори и малко, злато се отлага на дъното. Нека да разгледаме някои условия, които могат да намалят налягането на водата по течението на реката по време на порой и наводнения. По този начин ще съставим кратък списък на местата, където златото е склонно да се събира в така наречения „джоб.“

Ние вече знаем, че от вътрешната страна на завоите е добро място да се търси злато. И в двете точки от вътрешната страна на два последователни завои ще има злато, а също така и по линията, която ги свързва (линията на златото). Това е така, защото скоростта на водата в завоите е по-малка от средната скорост на водата. Знаем също така, че скоростта на водата от външната страна на завоя е по-голяма от средната скорост на водата. Така че, няма възможност (по принцип) злато ще бъдат открито от външната страна на завоя, тъй като голямото налягане на водата там го придвижва по течението.

Какви други условия може да предизвикат намаляване скоростта на водата? Около всеки голям обект във водата ще има и промяна на посоката на водата, защото тя трябва да го заобиколи. Това е точно същото, както и един голям завой в реката. При срещата с обекта скоростта на водата пада (налягането също) и златото се отлага преди обекта. Ако се вгледаме внимателно в центъра на сблъсъка на водата с камъка, ще видим, че водата е почти спряла. Това е място, което може да златен джоб.

Когато водата минава покрай обекта, скоростта и се увеличава, но след като го заобиколи отново има място на вихър във водата, където тя е почти спряла. По този начин златото се отлага както преди, така и след обекта.

Докато налягането на водата е достатъчно високо, за да премества златото, то ще продължи да се движи по течението. Но има две условия, които могат да доведат до трайно спиране движението на злато по речното легло. Основната скала на коритото може да бъде груба, назъбена, и скалиста, където златото може да „скрие“ от налягането на буйната вода. Също така в основната скала може да има пукнатини и процепи, и златото може да попадне в тях. След като веднъж златото е заседнало в основната скала, то остава трайно изолирано от действието и на най-буйните порои и наводнения. Само драматични събития, такива като мощни земетресения и търкалящи се огромни камъни, които да разрушат основната скала, могат да включат златото отново в движение. На гладкото корито златото не може да се задържи.

Пукнатините и процепите съвсем не е задължително да бъдат голями. За тънките и малки златинки дори и най-малките пукнатини, или тесен процеп е напълно достатъчен, за да могат да се натрупват в него. Затова си струва да се търсят тези процепи и пукнатини и те да се изчистят два или три пъти. Използват се както водна струя под налягане, за да се изхвърлят златинките навън, така и водна помпа с която да се засмучат и съберат.

Пукнатини, които изглеждат много тънки на повърхността, може да се отварят по-надолу и да са като един голям джоб за златото, което да се натрупва там. Едно невероятно голямо количество злато може да излезе от такава пукнатина, макар първоначално съвсем да не изглежда така. Затова да не се пропускат никакви пукнатини или процепи в основната скала както на коритото, така и по брега.

Както вече се изясни, докато налягането на водата е достатъчно високо, за преодоляване теглото на златото, то ще продължи да се движи по течението. Но когато налягането на водата се намали, дори и малко, злато се отлага на дъното. Това става на мястото, където реката се разширява. Бързо движещата се вода в потока рязко намалява скоростта и налягането си, когато се разлее в по-широко русло ( подобно място често се нарича басейн). Заради намаляване на водното налягане, златото веднага се отлага на дъното като образува конусообразен злато -носен разсип. Виж Фигура 8.

Къде да търсим тези разширения и разливи? Типичен пример за разлив е мястото на вливане на потока в езеро. Също така, при вливането на потока в река се образува характерен наносен конус. След излизането на една река от каньон, неизбежно следва широк разлив в равнината.

Вижте Карта на местата за ситене на разсипно злато в България на по-голяма карта


Сподели с приятел!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.