Промиване на Злато

Особености на златото от речните отложения в Панагюрско

Въведение
Обект на изследване са минераложките особености на злато от речните отложения в Панагюрско. Това дава възможност да се изяснят неговите източници. Разсипното злато се е добивало в района още от дълбока древност. Задачите, които си поставяме са: изучаване морфологията и степента на механична обработка на златото, неговия химизъм и строеж и извеждане на основните му минераложки особености, като критерии за процесите на отлагане на разсипите и връзката с коренните източници.
Геоложка характеристика и изученост на района
Районът южно от гр. Панагюрище е слабо хълмист и с леко заоблени форми. Максималните относителни превишения са от 80 до 100 m. над огледалото на реките. Той се пресича от множество долове с дълбоко врязани стръмни брегове. През периодите с валежи по тях се стичат буйни потоци, които се вливат в реките Луда Яна и Тополница. Дебитът на потоците е от 0,58 и 3,2 m3/min през пролетта и през летните месеци пресъхват. Реките текът със средна скорост 1 m/sec и на места имат широко около 50 m разлято дъно, като левия бряг е често хълмист и стръмен. Терасите, които образува се разполагат главно по десния им бряг. При топене на снега и при силни дъждове реките прииждат стихийно, като причиняват бедствия. При нормално положение дебитът им е
4-10 m3/sec, а през летните месеци спада до 2 m3/sec.
По долините на р. Луда Яна и р. Тополница и техните притоци са образувани речни и терасовидни отложения, които са представени от разнообразни по големина скални късове, пясък и глинести материали. Чакълестият материал е с размери 10-15 cm. Късовете са често добре огладени с елипсовидна и овална форма. Материалът е твърде разнообразен: андезити, дацити, мергели, гранити гнайси. Същият материал, но по-уплътнен се наблюдава в речните тераси. На отделни места, като например в района на находище Радка се наблюдават и стари речни тераси в които е отложен същият материал с мощност до 5 m.
Обект на експлоатация са пегматитовите жили сред гранити. Тук са установени кварц-сулфидни жили с ниско съдържание на злато, без практическо значение. Медните орудявания в района са от медно-пиритен, меднопорфирен и жилен тип и са високо златоносни. В зоната им на окисление се формират железноокисни минерализации, съдържащи злато. Под формата на прослойки и ядки на границата на мергели с андезити се наблюдават манганови рудоотлагания, в които не е установено злато.
Златосъдържащите разсипи в района са включени в съвременния алувий на р. Луда Яна и Тополница. Дебелината им варира от 1 до 17 m. Те представляват грубо наслоение на глини, пясъци и скални отломки и припокриват коренните скали. В речните отложения златото се концентрира твърде неравномерно в златоносни струи с ширина от няколко сантиметра до 1-2 m.
Находище на разсипно злато е проучено в терасата на р. Тополница при с. Калугерово. В речните отложения на
р. Луда Яна преобладават късове от дацити, андезити, туфи и мергели, а в тези от р. Тополница ? гранити, гранодиорити и пегматити. Късовете са добре заоблени и огладени и имат размери 15-20 cm в диаметър.

За провеждане на минераложките изследвания са подбрани шлихови проби от речните отложения на реките
Луда Яна и Тополница. Шлихът е промиван при с. Баня, а също и между селата Попинци и Долно Левски и при
с. Калугерово. Изследвани са 56 шлиха. От тях са заделени 1350 броя златинки. В състава на златосъдържащия шлих се наблюдават следните минерали-спътници на разсипното злато: титанит, епидот, гранат, амфибол, лимонитизиран пирит, хематит, биотит, пироксен, хлорит, малахит, азурит, рутил, апатит, пирит, скални отломки. В единични проби от шлиха на р. Луда Яна се наблюдават халкопирит, тенантит и тетраедрит, молибденит, самородна мед.
Степента на механичната обработка на златото се влияе от следните фактори: характерът на вместващите първичното злато минерали, далечината на преноса от коренните източници, първичната морфология на златото, хидроложкия режим на водния приток и характера на пренасяния кластичен материал. При механичните въздействия на златинките по време на техния пренос се усилва корозията на повърхността им, появяват се повърхностни изменения и др. Визуалните изследвания на златото от речните отложения в Панагюрско ни даде възможност да го разделим на няколко морфоложки типа:

I ? съвършенно заоблено. Златинките са с овална форма (Фиг. 1), дебелопластинкови, капковидни и
по-рядко дендритовидни. При някои пластинковидни златинки гладките краища са подвити (Фиг. 2) от допълнителни деформации в разсипите. Този тип злато е попаднало най-рано в разсипите и вероятно е преотложено от междинен колектор. То се характеризира с най-висока степен на механична обработка.
Златото е яркожълто, което показва че е с висока пробност;

II ? среднозагладени златинки със закръглени контури и вълновидна грапава повърхност. Формата им е бучковидна, гъбеста (Фиг. 3), капковидна, дендритовидна, а също така се срещат тънки и дебели пластинки и овални люспи. Цветът на златинките е наситеножълт, но в сравнине с първия тип е по-блед, което показва
по-ниската им пробност. По повърхността на златинките и в ямичките са отложени хематит (Фиг. 4), лимонит и железни хидроксиди, което е показател за това, че златото е свързано с коренни сулфидни находища;

III ? златинки с ръбести очертания. Формата им е пластинковидна (Фиг. 5), дендритовидна или бучковидна. Цветът е бледожълт в сравнение с първите два типа. Тези особености показват, че това е нископробно елувиално злато.
В изледваните шлихови проби от Панагюрско най-често срещано е среднозагладеното злато със закръглени контури. Съвършенно заоблените златинки се срещат на второ място и най-рядко тези с ръбести очертания. Размерите на златинките са различни (Фиг. 6). Най-често (над 90% от общото количество) са тези с размери от
0,1 до 0,5 mm. Обикновенно тези златинки са пластинковидни, добре до средно загладени, някои с огънати краища. В литературата това се обяснява, че по-слабата обработка на по-малките златинки се дължи на това,
че те се промъкват по-дълбоко в разсипа и са по-добре защитени сред пясъците.

Едрите по размери златинки са от 1 до 5 mm. Те представляват от 2 до 5 % от общата маса на изследваните проби (Фиг. 6). По-крупните златинки остават открити за механично въздействие на водния поток и поради тази причина са много добре заоблени, някои до съвършено загладени. Добре и полуобработените в различна степен загладени златинки съставляват най-много (над 90%) от общата маса. Те са и с най-висока пробност.
От 2 до 5% от общата маса на златото са необработените, ръбести, с неправилни резки контури златинки, които понякога са прораснали с кварц или със сулфиди. Те са с по-ниска пробност. Златото със значителна промяна по литературни данни е с най-дълъг престои в разсипите, продължителен транспорт и преотлагане в междинни колектори. Необработените и ръбести златинки постъпват сега от коренни източници или скоро са освободени от включващите ги минерални агрегати, чрез които са били пренасяни. Най-често те се срещат в речните отложения на р. Луда Яна по течението й до землището на с. Долно Левски.
Златото от речните отложения на р. Тополница е по-разнородно по степен на механична обработка. На едно и също място се отлагат златинки с различни размери и форма и с различен характер на повърхността им и прорастване с други минерали, като кварц, сулфиди и др. Различната по форма, размери и степен на механична обработка на злато е показател за различни коренни източници. Визуалните наблюдения и измервания в милиметри на размерите на златото, показаха, че дребното злато е по-силно сплеснато в сравнение с по-едрото (Фиг. 6). Вероятно златото се транспортира в рудни или скални късове, където е включено първично.
При механичното въздействие (удари, вибрации и др.) златото се освобождава от минералните агрегати.

Речните отложения в Панагюрско са били обект на промиване на злато още от дълбока древност. В потвърждение на това се явяват останките от обработено злато (Фиг. 8). Съставът на златото на обецата е: Au=81,40%; Ag=17,11%; Cu=0,79%; Fe = 0,70%. Химичният му състав отговаря на златото в речните отложения от р. Луда Яна. Рентгеноструктурният анализ показа идентичност между тях. Следователно за изработването на златни бижута в древността е използвано разсипното злато, без добавяне на странични примеси.
Заключение
Минераложките особености на златото от речните отложения в Панагюрско показват, че източници на разсипното злато са предимно медните находища в района и техните зони на окисление, кварц-сулфидните жили и стари разсипи, които представляват междинни колектори. Златинките в преобладаващата си част са с малки размери от 0,1 до 0,5 mm.
Преобладаващата част от златинките са добре загладени и полузагладени, което съответства на малките му размери и е доказателство за разнообразния източник на злато. Ръбестото злато постъпва от коренни находища,
а добре заобленото – от междинни колектори.
В речните отложения са отложени златинки с разнороден състав, разнообразни размери, морфология и нееднороден строеж. Това дава основание да се предположи, че коренните източници на злато в Панагюрско са различни. Значителна част от златото постъпва от междинни колектори.
Особено подходящи условия за образуването и натрупването на наносни материали съществуват по дължината на палеодолините на р. Тополница, Панагюрска Луда Яна и Баня-Попинското долинно разширение.
Едни от най-перспективните участъци за проучване на златоносни разсипи са Дълбокото дере в района, където пресича Банската разломна зона, и заливната тераса на р. Луда Яна в Баня-Попинското долинно разширение. Големината на златинките е от 0.01 до 0.05 мм и те обикновено са като неправилни зърна, пластинки и люспици
с характерен метален блясък и златисто-жълт цвят.
Проломните долини на Меченска река и Панагюрска Луда Яна са били сериозна преграда за транспортирането на златосъдържащи наноси от Същинскосредногорския масив в южна посока.
Особено благоприятни възможности за експлоатация на коренно злато съществуват в обсега на Петеловата вулкано-куполна морфоструктура, а чрез съпътстваща технология – и на разсипно злато в нейната периферия по дължината на речнодолинната мрежа. Освен това залагането на няколко модерни технологии (драги) в някои от най-перспективните участъци, богати на разсипно злато, няма да доведе до сериозни екологични нарушения на поземления фонд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.