Презентации на металотърсачи Пулс-индукторни металотърсачи Теория на металотърсачите Търсене на меторити

Ловци на метеорити

Сподели с приятел!

Търсенето на пришълци от Космоса вече е страст, завладяла стотици и у нас. Мнозина виждат в небесните камъни най-краткия път към бързата печалба. На 27 януари 1986 г. около девет часа вечерта над едно от разградските села се появява светещо тяло с траектория на движение 30 градуса спрямо хоризонта. Местните наблюдават ярката диря в небето и чуват оглушителен взрив недалеч от домовете си. После дълго и безуспешно селото напразно издирва падналия метеорит. Година и половина по-късно децата от местното училище откриват по време на есенната си бригада странен камък. Намират го в сливовата градина на два километра от къщите. Обгорелият скален къс явно се е забил в почвата, след това е изровен от иманяри. Те обаче не са му обърнали внимание и са го изхвърлили, предполага Живка Янакиева, главен уредник на музея „Земята и хората”. Директорът на гимназията в селото прибира за съхранение каменния отломък. Кой знае защо космическият инцидент остава вън от полезрението на учените и на медиите.Едва през 1988 г. е споменат във вестникарска информация, а Живка Янакиева, тогава млад геолог, тръгва веднага по следите на небесния пришълец. Среща се с кмета, с директора на училището. Те я водят в сливовата градина, където е открит камъкът. Подаряват го на музея – за изследване и съхранение. „Огледах мястото. Имаше малък кратер с дълбочина около 60 см. Но беше минало време, текло е вода. Пръстта около него беше обгоряла, червена, спечена. Бях впечатлена от факта, че по земята в обхват от 2 декара имаше разпилени капки от шлака. Това не е характерно за метеоритите. Обиколих целия район, събрах всички каменни късове, които намерих по повърхността. Когато се върнах в София, започнахме да изследваме експоната”, разказва Янакиева.

Тя и колегите й срязват на две странния къс и го подлагат на всички възможни анализи за доказване на космически произход. В централната му част откриват ядро от самородно желязо. Рентгенът показва, че желязото е камасит – минерал с метеоритен произход. Микросондовият анализ обаче сочи, че в желязото липсва никел, едно от най-важните доказателства за неземния произход на униката. „Случаят е странен. Възможно е да става въпрос за метеорит, разтопен от паднала върху него мълния. Това обяснява и разпилените капки шлака по повърхността на земята. Паднали са отгоре, не са продукт на човешка дейност. Сега си давам сметка, че са били разтопен метал”, разказва Янакиева. Като учен тя обаче все още няма доказателства за хипотезата си и не е описала в научен труд находката. Каменното парче, открито край разградското село, се съхранява в музея „Земята и хората”, без да е в списъка на падналите на територията на България метеорити от XVIII век насам. А те по писмени свидетелства или конкретни обекти в музейни колекции са седем, вече дори осем. Първият от 1740 г. само е споменат в някакви летописи. Последният беше открит преди две години край Девин от пещерняци, а научната обосновка в БАН доказа космически произход на камъка.

Повечето от откритите късове български метеорити се съхраняват в музея по минералогия на СУ „Св. Климент Охридски”.
Скалите с неземен произход все повече провокират интереса не само на учените. Покрай Челябинския метеорит, влетял в земната атмосфера в средата на февруари, стотици аматьори се втурнаха да търсят отломките му, надявайки се на добра печалба. В интернет се появиха дори прогнози, че цената на космическите късове ще надскочи 40 пъти тази на златото. Броени часове след небесното посещение късове от челябинския метеорит бяха предложени за продажба на известния американски аукцион еBay с цени от 50 до 1000 долара
В руските интернет сайтове цените са доста по скромни – фрагмент от небесното тяло може да се закупи на цена от 10 до 500 рубли. В същото време в английския продавалник еВay парче от редкия Челябински метеорит се предлага срещу 66 паунда – за сравнение късче китайски може да се изтъргува и срещу 2.5 паунда.

Търсенето на метеорити вече е страст, която се вихри с пълна сила и у нас. Мнозина виждат в небесните камъни най-краткия път към бързата печалба. Има и такива, които ги колекционират заради тръпката да притежаваш нещо, пътувало милиони светлинни години в Космоса, преди да ни навести с гръм и трясък. Най-запалените ги търсят целенасочено по полета и чукари, въоръжени с металотърсачи. Обсъждат находките си в десетки сайтове и форуми, а в www.imperio.biz – сайта за издирване на предмети с металотърсач, маниаците имат специална секция за раздумка и сделки. Преди година ценителите на минерали със земен и неземен произход дори се обединиха в национална асоциация, чиято членска маса вече надхвърля хиляда души.

„Ежеседмично поне двама-трима ни носят странни камъни, убедени, че са открили метеорит. Но досега няма нито един случай на находка от Космоса”, разказват в музея „Земята и хората”. Ловците и колекционерите на метеорити търсят експертна оценка и от Геологическия институт на БАН, от музея по минералогия на Софийския университет, от познати геолози. У нас няма специализирана лаборатория за изследване на метеорити, като минерали те подлежат на същите анализи като тези със земен произход. Но добрият специалист може да отсее космическото тяло дори по снимка.

„Българинът не познава минералите и види ли странен камък, впечатлява се. Метеоритите се отличават от земните минерали както визуално, така и по състава си. Покрити са с обгоряла коричка като черупка на яйце. Повърхността им гори при навлизане в нажежената атмосфера”, разяснява Йордан Йорданов, доктор на геологическите науки и почетен член на националната асоциация, в която влизат и търсачите на небесни подаръци. Йорданов неведнъж е оценявал странните им находки. Доста от земните скални образувания може да ни подведат. А и цяла България е засипана с древни железни шлаки, които хората масово оприличават с метеорити. При анализ най-важното доказателство за космическия произход на къса е наличието на сплав от желязо и никел. Счита се, че основният източник на метеоритите е астероидният пояс между Марс и Юпитер, където се предполага, че стар катаклизъм е разрушил планета, връстница на Слънчевата система, разяснява Йорданов. Метеоритите се делят на три основни вида – каменни, железно-никелови и каменно-железни. Каменните са около 90% , а железните между 6 и 8%. Най-рядко се срещат каменно-железните.

Каменните са хондрити и ахондрити. За някои от последните се смята, че са полетели из Космоса след сблъсък на астероиди с Луната и Марс. Те са и най-ценните и вървят най-скъпо по международните търгове. Миналата година камък с тегло 1.8 кг , отчупил се от Луната при сблъсък с астероид, беше продаден на търг в Ню Йорк срещу 330 хил. долара. „Образците, които американците донесоха от Луната, са с много близък състав и структура с ахондритите. Навремето те подариха на всички академии на науките образец. Гледал съм лунен материал под микроскоп в института на БАН. Минералите от Луната са абсолютно чисти, без промяна от присъствието на въздух и вода както на Земята”, отбелязва Йордан Йорданов.
Така, като си ходя, дали не подритвам милиони? Много българи явно напоследък си задават този въпрос.
„Преди време ми се обади по телефона възрастно семейство от Чирпан. Опитах се да им спестя пътя до София. Обещах им, че ще се отбия при тях при следващо мое пътуване в района. Но те нямаха търпение. Пристигнаха в музея с огромен камък, изваден от река. Бяха убедени, че са открили метеорит. Оказа се парче кварц, което не става за нищо освен за затискане на кисело зеле”, разказва Янакиева.
Преди десетина години от музея по минералогия на СУ изчезват четири метеорита. Нищо друго не е пипнато. Крадците явно са добре информирани коя витрина да отворят и какво да вземат. В музейния фонд ценните образци са много, но те задигат най-скъпите метеорити
от колекцията, българските. Два от тях са сред шестте, открити в землището на троянските села Врабево, Дебнево и Гумощник през 1904 г. След изследване на парчетата се установява, че са от типа оливин-бронзитов хондрит. „Скалите с неземен произход, паднали у нас и съхранени, са много малко. Точно затова са много ценни”, коментира Елена Нейкова, уредник в университетския музей. Известно време след кражбата специалистите ни откриват, че откраднатите български метеорити се предлагат на търг в еBay.
Засичат и купувача – американец, който се хвали в специализиран сайт с новата си българска придобивка, придружена със снимка. Само че университетският музей тогава не разполага с фотографии на експонатите си, разпознаването им по описание не е доказателство. Сред откраднатите е и метеоритът от село Павел, община Полски Тръмбеш, паднал на 28 февруари 1966 г. Миналата година кметицата на селото изпратила писмо до музея с молба метеоритът да им бъде върнат. Селото си го иска, носел им късмет. Да, но и той отдавна краси презокеанска колекция.

Днес университетският музей притежава четири български образеца. Два от тях в момента се изследват във Франция – силистренският и падналият над Конево, Новозагорско, през 1931 г. Метеоритът от Силистра е най-ценен от научна гледна точка. Историята му е документирана в писмо, също запазено в музея. Подателят му е Григориев, учител в силистренската гимназия. Писмото, адресирано до акад. Георги Бончев, основател на геологията в България, е придружавало експоната.
Според описанията на Григориев болидът (ярък метеор) минал над Силистра на 19 юли 1917 г. в 7 ч сутринта. „Това късче взех от един силистренски турчин, паднало в двора на къщата му, като го увериха, че за него е абсолютно без значение, и той ми го даде да ви го изпратя. Парченцето по двете измервания е от 1 см, а по третото една втора см. Лека сгуровидна, почти черна маса, в едната си страна сферична и гладка”, пише Григориев. При разпукването си при гара Елена (днес в Румъния) метеоритът руши кантон, а гърмежът се чува на 120 км. Останалата част от него минава над Тулча и продължава към Русия. „Други две по-малки късчета от болида бяха изпратени от силистренския околийски началник чрез вътрешното министерство за г-н Спас Пацов, но не зная дали са отишли по предназначението си”, пише Григориев. Силистренският образец тежи 0.15 г. Поради малкия си размер е изследван деликатно, без да се руши целостта му. Френската
лаборатория вече е доказала, че е къс от метеорит, откъснал се от астероида Веста

Част от учените вече смятат Веста за най-малката планета в Слънчевата система. Предполагат, че металното й ядро и базалтовата й кора са като на Земята, а силистренското късче ще обогати познанията ни за нея. Вече е влязло в международен специализиран каталог, отбелязва Елена Нейкова.
Сред 43-те метеорита в сбирката на университетския музей най-загадъчните експонати са две парчета от Тунгуския метеорит, паднал през 1908 г. Според всички сведения отломки от космическото тяло досега не са открити, въпреки че много експедиции са изследвали всяка педя земя. Учените твърдят, че не са открили нито следа от кратер, нито останки от космическия феномен. Ако се доверим на руския професор Дроздов, ректор на тамошен университет, ние притежаваме два безценни къса от Тунгуския метеорит. По време на посещението си у нас руският ректор поднесъл неземния дар на българския си колега проф. Иван Илчев. Той пък подарил метеоритите на музея. Загадъчният подарък тепърва ще бъде изследван.
Не си мислете обаче, че небесните подаръци са само за избраници.

В магазина за минерали на територията на музея „Земята и хората” метеоритен къс може да се купи и срещу 6 лв. При това със сертификат. Най-скъпият експонат е 1482 лв., а страните, от които идват, са Китай, Чили, Беларус, Сибир, Либия… Някои твърдят, че небесните камъни ни зареждат с космическа енергия. Други – че са радиоактивни. За първото сериозните учени не се ангажират с мнение, а на второто се смеят.

http://zlatoimeteoriti.bg/wp/2013/04/09/%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8/

Сподели с приятел!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *