Новини Промиване на Злато

Ловците на мечти, които живеят в Ел Дорадо

Сподели с приятел!

Ниски доходи, традиции и златна треска

Всички обичат златото. От сиромаха до милионера. От най-бедния човек на тази планета до най-богатия имат еднакви мечти, свързани с благородния метал – някои се радват на златни песъчинки, други мечтаят за съкровищата.
Държавите също обичат златото и правят всичко възможно да го извлекат от недрата си. В България е малко по-различно. За справка – административните бариери пред компанията, която има готовност от години да започне златодобив на Ада тепе край Крумовград. Като включим и еколозите-рекетьори, положението се изчерпва с констатацията на много минали и заминали си вече инвеститори – „В България всичко става много трудно, всеки гледа да пречи“.
Ние, родопчаните, живеем върху тонове злато, крачим по реки и деренца, в чиито корито също лежат тонове благороден метал.
Учени доказаха, че погребалната маска на Агамемнон е правена със злато, добито в древните рудници на Ада тепе. Според археолога Христо Попов, най-голямото златно съкровище, откривано в Европа-Вълчетрънското, също е направено от злато, добито край Крумовград.
И докато за държавата някак си е трудно да даде лесно картбланш за златодобив, то за човека положението е „Щом има злато, да действаме“.
Промиването на самородно злато е традиция по нашите земи още от древността. Векове наред не са променили желанието на хората да събират прашинка по прашинка ценния метал, но значителният скок в цената на златото през последните години предизвика истински бум за търсенето му по света и в частност България. Историческият скок в комбинация с уникално ниските доходи в страната, направиха „семейството“ на търсачите на самородно злато толкова голямо, че необходимостта от институционализиране на това хоби, а дори и начин на живот, достигна онази критична точка, при която бе неизбежно създаването на Българска Асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
Предисторията на сдружението са двата златарски събора през 2012 година, единият от които в Родопите. Мисия „Арда“ събра ентусиастите под язовирната стена на „Студен кладенец“, а на събора дойдоха хора от цялата страна. Професионалисти, начинаещи, романтици, обединени в една треска – за злато.

Голямата тръпка за малката песъчинка

Ловците на мечти, които живеят в Ел Дорадо

Жельо МИХОВ

Малка река сочи посоката към селце само на няколко километра от Кърджали. Тежки камиони преминават по малкия мост наблизо, а вибрациите карат краката да се разтреперват. Погледите се насочват към изронените дупки с арматура. Бетонен стълб е паднал напреки върху коритото на реката. Дъното е каменисто, големи камъни са „израсли“ от водата, а след около месец вероятно ще останат самотни. Водата е малко още през месец май. Тя следва пътя към селото, криволичи и търси спасение в язовира. Тихо, спокойно, облаци се въсят над баирите, а слънчевите лъчи едва успяват да погалят струполена върба малко над брега на реката. Вятърът рони пръст от щръкналите й корени…
Чудно място. Една обикновена отбивка към реалността на Източните Родопи. Десен завой към село в планината, чиято надежда е била в нивите, а сега е в прокопсията на младите зад граница. Тъжната картинка на всички избягали, дръзновени от онази Европа, която ги „кани“ с по-добрите възможности и бъдещето. Очукан път, треперещ изронен мост, буренясало корито на река. Не става за плаж, за риболов още повече, не предизвиква възхита дори и за израсналите в региона. Просто едно място за любов между облаците, вятърът, водата, камънаците, дивите треви, спомените, недочаканата среща с надеждата…
Мъж на средна възраст слага върху брега една раница, поставя и метални улеи. От червената платнена мешка вади две легенчета, лопатка, лупа. Цопва във водата и наглася „ламаринките“ по посока на течението. Загреба пръст покрай руслото на реката и започва с усърдието на художник да ръси с отработено, бавно движение на ръката крайречен пясък върху металния улей. Забързаната вода отмива материала от малката лопатка. Бавно и полека. След около тридесет минути мъжът има две жълти песъчинки. Самородно злато от около 22-23 карата.
„Хвърлихме две лопати пясък и чакахме съвсем малко. Сдобихме се със златинки. Въпреки успеха, това не значи, че сме попаднали на находище. Нищо работа, във всяка българска река има злато.

Малката песъчинка обаче дава голямата тръпка…“.

Това казва Кирил Стаменов. Това е златотърсачът с 35-годишен стаж. Запален от детство от своя баща, преминал през „Кремиковци“, но пленен от реките и ситото на благородните частици. Софиянецът е избрал да живее в Кърджали. Не защото само жена му е от Момчилград, не защото трепетът му е само авантюризмът, а защото суровите форми на Източните Родопи могат да пленят всекиго. „Тук е прекрасно“, отсича председателят на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити. 400 души от цялата страна членуват в нея, а маниаците от Кърджали са около 60.

Думата има златотърсач №1:
„Още като ученик във Враца се запалих. По-скоро ме запали баща ми. Но не е само златото. Всичко е комплексно. Минерали, метеорити, разкопки. Бил съм една година в Италия на археологически проучвания. Това нещо идва отвътре. То не е професия, хоби е. Няма златотърсач милионер. Никой не е станал такъв. Който иска да вади пари, взема реки на концесия, наема багери, голямо оборудване и започва, нашето е само хоби.

Екипировката

Два легена, лопатки, магнит, драга… Всичко струва около 60-70 лева, особено ако улеите си ги направиш сам. Като моите. Не е толкова сложно. Всичко обаче идва от чужбина. Тези легени със специални стъпала са внос от Щатите. „Миньорският мъх“ се вкарва от Турция. Това е, което слагам под решетката на улея за водата. Тя самата е направена да завихря водата между нея и мъха. Прави нещо като центрофуга и по този начин улавя златинките. Има ли ги, нито една не може да се изплъзне. Златото е 19 пъти по-тежко от водата и 7 пъти по-тежко от всички останали вещества в речното корито. Няма начин да избяга. Но трябват и умения, трябват знания.

Уменията

Зависи от дъното на речното корито, дали е каменисто или тинесто. При този завой тук, който е от вътрешната страна (посочва малката река, на чийто бряг стояхме) трябва да има златинки. Ако има цепка между камъните обаче, няма вадене. Един приятел беше намерил прашинки в корените на паднала върба в корито на река. Те са естествен „капан“ за златото.
Значи, един човек не може да направи проби на повече от 500 метра или един километър в речен участък за ден. Не е възможно качествена проба на коритото просто. А какво значи качествено? Първо, в легена да остават няколко вида цвят. Тоест да има магнетит, пирит, галенит, гранати, ръждив кварц. Това е първата предпоставка, че е златоносен участъкът. После, на две кофи да има поне 10-15 златинки, за да си струва изобщо да се продължава. На някои места се случва да се открие петно от 20,5 грама. Зависи от много фактори. Познавам хора, които са вадели по 2-3 грама на ден. Сега падна цената на златото, но иначе върви по 60-70 лева за грам, а самородните късове са най-чисти. Пак казвам, това е хоби, не е професия. По време на комунизма на златотърсачите се водеше трудов стаж, а от „Минерал сувенир“ им даваха пари или купони, можеха да пазаруват в Кореком. В Османската империя дори са били освобождавани от данъци.

Златната карта“ и ударите

Има злато навсякъде. Във всяка река. Най-вече около златоносните мини. Край Седефче, Звездел, Бял извор, Джебелско, Ада тепе. Край Крумовград обаче е в дълбочина, затова се и подхожда със съвсем различни способи.
Не е само промиването на речен материал. Аз съм намирал 13-грамов самороден къс в цепка на скала с детектор. Не искам да кажа точното място, но се намира в Кърджалийско. Трябват знания, опит и късмет. Един от най-лъжливите елементи в легена е пирита. Наричат го „златото на глупаците“. Той жълтее във вода, но по-късно потъмнява. Без опит, няма как.
Направихме карта на всички златни находища в България, също и на възможни места за търсене на частици от метеорити.

Космическото богатство

Метеоритите са изключително търсени отвъд океана. Грамът върви по 650 долара. Използват се главно в бижутерията и от колекционери. Най-търсени са лунни и марсиански, особено последните. Много трудно обаче се доказва произходът им. Необходими са изследвания, за които от Федерацията използваме катедрата на Българската академия на науките. Ако има никел в частицата, то тя на 90% е от метеорит, защото на земята не съществува скала, която да има в състава си този химичен елемент. Първото съмнение, което ни навежда на мисълта, че сме попаднали на метеорит е взаимодействието с магнит и самото магнетизиране на веществото. Но все пак това още нищо не означава, докато не минат пълните проби. Звънели са ми много наши членове, за да се похвалят за намиране на частици от космическото тяло. Уви, после се оказват разочаровани.

Проблемите?!

Били сме доста пъти обект на внимание. От различни служби. Идвали са от Агенцията по рибарство, служители от Басейнова дирекция и то тук-в района на Източните Родопи. Мислели са ни за бракониери. Най-вероятно пък местни са викали полицаи защото и служителите на реда са ни посещавали. След като видят картите ни от Федерацията, им става интересно и дори са ни наблюдавали как работим.
През 2001 година се направи поправка в Закона за подземните богатства, която позволява златодобив чрез ръчно промиване руслата на реките. Федерацията ни е регистрирана в съда и при нас всичко е законно.

Асоциацията на щастливците

В асоциацията членуват дори жени. Имаме около 30 членове сред дамите от цялата страна. Плаща се по 20 лева членски внос за година. Единствени сме на Балканите. Правим събори, следващият е на Старозагорските бани. Предвидили сме състезание по най-бързо промиване на злато за деца, жени и мъже. Осигурили сме награди. За тези дни 7-9 юни сме подготвили също така и изложение на съоръжения за промиване. Ще обменим опит. Който иска може да заповяда. Замислили сме също така още един събор и през септември. Тук пък, в региона, миналата година направихме Мисия „Арда“. Отново се събрахме, на палатки.
Виждал съм млади наши членове да се радват като малки деца когато съберат първото си шишенце със златинки. Разклащат го, гледат жълтите прашинки и се радват. Не, няма да забогатеят от тях. Всичко е една тръпка. Това е просто хоби.
Какво ни влече? Златото, то е в основата…“

На снимките: Златотърсач №1 в България показва нагледно как се откриват златинките само на няколко километра от Кърджали

Съветите за начинаещия

1. Металните части на кирката и лопатата да бъдат от стомана.

2. Не се доверявайте на слухове къде има и къде няма злато. Само пробите извършени от вас имат истинска стойност.

3. Преди тръгване, проверете по списък (той се изготвя още в началото на дейността ви като златотърсач) взели ли сте всички необходими неща за работа и лагеруване.

4. Дори и да сте „търсач на силни усещания“, дори и да сте свикнали със самотата, не отивайте сам на който и да е обект. Ваш добър приятел, не само запален златотърсач, ще ви бъде не само за добра компания-редуването на работните места, общите усилия и общуването ще направят златотърсаческият ви излет много по-приятен. Работете общо и делете по равно!

5. Често златоносните обекти са в населени места-общувайте с хората! Не е добре заради нечии груби обноски да се говори за златотърсачите като за диваци. Истинският златотърсач е общителен и толерантен човек, с положителни емоции и висока култура.

6. При желание от страна на близките ви, правете златотърсачески излет с цялото семейство. Ще прекарате незабравими мигове сред природата, край лагерния огън.

7. Водете си записки за особеностите на различните обекти, за добива от тях. Тези бележки непременно ще ви послужат по-късно, защото ще се отбелязали какъв профил има дъното, а това ще ви спести време.

8. Не разчитайте само на определен брой обекти, търсете винаги нови. Когато пътувате към някой планински или полупланински район с автомобил, носете поне гаванка и лопата.

9. Разпитвайте възрастни хора за предишен златодобив, за наименования на стари селища и местности (дерета, реки). Това може да ви насочи в търсенето (пример: село Котец, река Златарица, Перперек, Бакър дере, река Златица, село Златосел и т.н.).


Сподели с приятел!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.