Новини Промиване на Злато

Как България се оказа първа по добив на златоносни руди в Европа?

Сподели с приятел!

България заема първо място по добив на златоносни руда в Европа, следвана от Румъния с почти двойно по-малък резултат. Но в Румъния предстои да се открие най-голямата европейска златна мина, а Гърция се надява нови две мини да й дадат първото място след 2016 г. Разбира се, сравнено с останалия свят, дори България е миниатюрен производител на златоносни руди – добиваме над 100 пъти по-малко от Китай и над 70 пъти по-малко от Австралия и САЩ. Въпреки това, неизбежно е човек да се запита защо точно сега България излиза начело в тази класация и то с оглед на факта, че едно от най-старото обработено злато в света е именно в България? Но преди това, трябва да си отговорим на въпроса защо в Европа се добива само 1% от годишния добив на злато?

Историята на европейския континент е до голяма степен историята на Римската империя и република. Един малко известен факт е, че римляните, в различни свои периоди, са имали общество, което е доста близко да капитализма – налице са били както частна собственост на капиталовите стоки и земята, така и относително свободна търговия и възможност за спестяване (още по-малко известен факт е развитата банкова система на Рим, който дори е имал държавен банков надзор).

Всъщност, римляните са постигнали върховите си военни и политически успехи, именно в тези периоди и това е неслучайно – капитализмът осигурявал бързо развиваща се икономика, а от там и високи данъчни приходи и (често) стабилна валута, с която държавниците финансирали своите завоевателни походи. Например, най-богатият римлянин и един от най-богатите хора за всички времена, Марк Крас, е бил крупен собственик на златни и сребърни мини. А както добре знаем от икономиката, частният собственик е много по-ефективен в управлението на своите активи, отколкото държавният чиновник в управлението на държавните. Това дава една изцяло нова перспектива на добива на ценни метали в Европа – практически двухилядолетна такава.

Въпреки слаборазвитите технологии на онова време, лесно достъпните залежи на сребро и злато в Европа просто са били изчерпани в продължение на няколко векове добив. Такива са, примерно, много мини в Испания и Великобритания, от които римляните са черпили злато и сребро до тяхното евентуално затваряне. След това, тъмните векове нанасят тежък удар върху металургията в Европа и връщат технологичното развитие в този сектор до по-ниско от римското ниво. Но в края на средните векове и по време на ранния Ренесанс старите технологии биват преоткрити и усъвършенствани, което води до нов засилен добив на ценни метали в Европа.

Простата сметка показва, че към 15-и век, в Европа вече сме имали около 2000 години относително интензивен добив, докато в САЩ, Канада, Австралия, Африка и Китай положението е в почти пълен застой (с малки изключения като Египет). След това започва периодът на колонизиране и разселване и европейците намират нови, неразработени и с високо качество залежи из целия свят, които предпочитат да разработват пред далеч по-сложните и дълбоки такива в Европа.

В цялата тази картина, дори на европейско ниво, България също остава в относителен застой. Римското присъствие по нашите земи е краткотрайно и остава слабо по отношение на икономическо развитие. В същото време, българското политическо и икономическо развитие в историята остава твърде далеч от капиталистическите принципи, които най-малкото предлагат нужните правила и права на собственост, и финансова система, които обуславят интензивно развитие на рудодобив. Наистина, през цялата си история в България сме добивали злато, но това е ставало предимно от най-плитки източници, които отдавна са изчерпани. Слабостите по отношение на правата на собственост и технологичния капацитет подтискат този сектор, както по време на турското присъствие (или робство, да не обидим някой от двата лагера), така и по времето на комунизма (днес добиваме годишно над два пъти повече златоносни руди, отколкото в комунистическия период).

Гореспоменатият проблем се разрешава чрез установяването на пазарна капиталистическа икономика и демокрация след 1989 г., но пък тогава възниква нов – цените на златото не оправдават мащабни инвестиции в България, където златоносни руди са подземни със средно качество от 4 грама на тон (за сравнение, тази година австралийци установиха огромни депозити с качество над 8,5 грама на тон във Финландия, а дори днес са останали отделни мини с концентрация от над 200 грама като тази в Невада). В допълнение, България губи ценни години до 1997 г. в опити да прави „преход с ниска социална цена“, задържайки много социалистически елементи в икономиката си. Цената на златото започва да се качва бързо след 2000 година, което е резултат предимно на проинфлационната политика на повечето централни банки в света и на бързо растящото търсене от развиващите се икономики като Индия, но и не бива да се пренебрегват геополитическите трусове като терористичните атаки в САЩ.

Растящите цени, както и бързите реформи след 1997 година, комбинирани с дълговековната история на относително слаб златодобив по нашите земи, водят до разработването на няколко големи подземни находища, които изстрелват страната ни на първото място в Европа по добив. В края на 20 век, пък, в останалите части на Европа много златни залежи вече са отдавна изразходени, а постигнатият висок стандарт на живот прави търсенето и разработването на нови депозити в гъстонаселения континент неособено привлекателна идея за населението и високорискова за предприемачите. Това дава и на нашата страна възможност да се изкачи на първото място в класацията.

Гореспоменатата среда в Европа започва да се променя през последните 5-6 години под натиска на икономическата криза. По-бедните държави като Румъния, Гърция, Словакия и Португалия виждат в този занемарен сектор възможност за икономически растеж и провеждат бързи политики по посока неговото рестартиране. Същото правят и по-богати страни като Финландия. Като цяло, проучването и добива на златоносни руди е капитало-интензивен и се характеризира с огромни инвестиции в съоръжения (осигуряващи данъчни приходи при закупуване и опериране) и високи заплати на обслужващия персонал, особено в по-развитите държави (например, рудодобивът осигурява 4-тата най-висока средна заплата в България, а златодобивът в частност осигурява дори по-висока). Румънците и гърците се надяват в следващите две до три години да изместят България от челното място по добив, но ако успеем да пуснем в експлоатация достатъчно бързо новото находище в Крумовград, вероятно ще успеем да задържим първото място на континента. Пък макар и с миниатюрен за световните мащаби добив.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=17&t=871

Сподели с приятел!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *