Бомбардировки на “микро-метеорити” на Земята и Марс преди 4 милиарда години може да са причинили драстично охлаждане на климата на двете планети, според статия в списание Geochimica et Cosmochimica Acta.
Учени от Кралския колеж в Лондон изследвали късния период на тежки бомбардировки (Late Heavy Bombardment – LHB) в началната история на Слънчевата система, когато метеоритни „душове” в течение на около 100 милиона година падали на Земята и на Марс. Това бомбардиране е причина за наличието на серен диоксид (СО2) в горната част на атмосферата на двете планети.
Mикро-метеоритите произхождат от скалист астероиден пояс, намиращ се в пространството между планетите Марс и Юпитер. Тези космически скали, които са с размерите на захарни кристалчета или на хлебни трохи, са привлечени от гравитацията на Земята и Марс. Тъй като те влизат горната атмосфера на планетите, се загряват до температура от около 1000 градуса по Целзий, като от тях се освобождават газове, включително – и серен диоксид. Серният диоксид в атмосферата е в аерозолна форма, състояща се от твърди и течни частици, които отклонят слънчевата светлина далеч от повърхността, като поддържат планетите хладни.
Авторите на новото изследване са изчислили, че микро-метеоритите, са доставили по 20 милиона тона серен диоксид всяка година в горните слоеве на атмосферата на Земята по време на LHB. Екипът смята, че на Марс тези микро-метеорити за същото време доставят до половин милион тона серен диоксид.
Далеч по-малка част от енергията на Слънцето достига Земята и Марс през последните 4 милиарда години. А такъв голям приток на серен диоксид в атмосферата на ранната Земя е имал същия охлаждащ ефект върху климата й както изригването на вулкана на връх Пинатубо през 1991 г. От 1991 г. насам вулканът Пинатубо, изригвайки, пуска в атмосферата над 17 милиона тона газове, включително – серен диоксид, като по тази причина 10% по-малко слънчева светлина достига Земята и планетата се охлажда с половин градус по Целзий.
Учените твърдят, че последиците за околната среда от наличието на серен диоксид в земната атмосфера биха могли да бъдат катастрофални. По онова време енергията на Слънцето е била с 30% по-слаба, отколкото е днес, което означава, че по-малко слънчева енергия е достигала земната повърхност. Екипът смята, че по-слабото Слънце и повишаването на нивата на серен диоксид, донесен от микро-метеоритите, паднали на Земята, са създали условия за възникване на живота на планетата.
Един от учените споделя, че тези миниатюрни метеорити са спомогнали за изграждането на скални планети като Земята и Марс.
Това изследване е продължение на предишната работа на научния екип, който е открил още, че метеоритите не са източник на днешния метан в атмосферата на Марс, както – и, че метеоритите са доставили важни газове на Земята по време на ранната й планетарна история, като постепенно са я направили по-обитаема.
По материали от:
http://www.sciencedaily.com/
Всяка година на Земята падат 78 000 тона метеорити, по-голямата част от тях са пдо формата на микрометеорити с размер от 50 микрона до 2 мм. Средно на всеки квадратен метър, годишно пада по един такъв микрометеорит.
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=2&t=1037
