Хондритите са сред най-примитивните скали в Слънчевата система. През последните 4,5 милиарда години от създаването на този вид каменни метеорити състава не се е променил спямо състава на астероида от който те произхождат. Тъй като те никога не са били изложени на висока температура и налягане в недрата на планетата. Това означава, че те имат много характерен външен вид на капчици от силикатни минерали, смесени с дребни зърна и метални сулфиди от желязо и никел. Тази структура на размера на mm (0,1 до 10 мм) се наричат „хондрули“.
Обикновените хондрити, в зависимост от съдържанието на желязо и силикати, са разделени на 3 групи:
• H hondrits – achondrites тази група включват хондрити желязо (25-30%) и много малко железен оксид (окислен желязо);
• Hondrits L – съдържание на желязо в този вид хондрити достига 19-24%, но по-висок железен оксид;
• LL хондрити – чисто желязо съдържа до 7%, но съставен много силикати.

Основните хондрити известни като въглища (hondrits имат висока концентрация на въглероден – 5% от теглото), богати на вода, сяра и органични материали. Смята се, че тази група от каменни метеорити, и донесла органични летливи вещества на Земята, когато тя е създадена, за да помогнете да се създаде среда и условията на живот.
Каменни метеорити – achondrites
Следващата група каменист метеорит – achondrites включват метеорити с произход от Марс иЛуната . В хода на еволюцията те са били подложени на висока температура, което означава, че в един момент се разтваря в магмата. Когато магмата се охлажда и кристализира, тя създава концентрични пластове структури. Най-общо казано, achondrite е каменист метеорит, който се формира от разтопен материал от първоначалната им обект на произход; те напомнят базалти образувани магмени процеси в вътрешността на Земята. По този начин, achondrites са диференцирани в структура,и губи значителна част от собствените си си материали, включително метали, и, като правило, не съдържат хондрули.

Планети от земен тип – Меркурий, Венера, Земята и Марс, образувани по време на формирането на планетарната кора, мантия и ядро. Следователно, под формата на каменисти метеорит achondrite, като метеорит от Меркурий , може да ни каже много за вътрешната структура и формирането на планетите.

Има много различни групи achondrites. Един от най-големите и известни групи, се смята, че са произлезли от астероидния Веста ,. Това са каменисти метеорити, които принадлежат към тази група и имат произхода на астероида от който са се откъснали.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=2&t=933

Материалът Каменни метеорити: хондрити и achondrites е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Стойността на метеорита също зависи от неговия състав, и метеоритите на някои класове са по-ценни от диамантите.Ако сте търсач на метеорити и се намирате близо до ледниците или ледени полета, имайте предвид, че самотните скали рядко се намират вградени в лед, и те може да бъдат рядък вид метеорит. Ето защо разработването на вашите умения за наблюдение е важно в търсенето на метеорити.
Някои музеи и университети може да ви заплатят от $ 200 до $ 5000 на грам за редки образец.
Повечето железни метеорити се продават или търгуват от $ 0.10 до $ 1.50 за грам, в зависимост от тяхното разнообразие, автентичност и размер. Подобно на самородното злато, цената се определя от пазара.
Във всеки случай, търсенето на метеорити е една вълнуваща (металдетектинг) дейност, тъй като метеоритите са по-оскъдни от златото, и намирането им е доста предизвикателна дейност.
Видове Метеоритите: Stone, Stony желязо и железни

Има три вида: метеорити, каменни, желязокаменни (каменни и желязо) и желязни.
Каменните метеорити са най-често срещаният тип, посочен като обикновени хондрити. Те се състоят от същия материал, от които формират планетите: минерали, богати на силиций и кислород, с по-малки количества от желязо, магнезий, и други елементи.
Има и друг тип каменни метеорити като Achondrites, които някога са били част от голям астероид. Achondrites идват от външната кора на астеорида.
Каменните метеорити/хондрити/ са основният вид метеорити които падат на земята, и това са повече от 90% от всички метеорити.Те идват основно от големия астероиден пояс който се намира между Марс и Юпитер.

Каменните метеорити са съставени главно от силикатни минерали. Има два основни видове каменни метеорити – хондрити и achondrites. И хондритите и achondrites са разделени на няколко подгрупи на базата на техния минерален състав и структура.
Най-често срещаният тип на каменисти метеорити са обикновените хондрити.
Chondrit е тип метеоритен камък / материалът/, от който се е образувала Слънчевата система, и се е променила малко в сравнение със скалните образувания на големите планети, които са били изложени милиарди години на геоложка активност. Те имат много за разказване за това как се е образувала Слънчевата система. Когато хондритите се изучават в тънка точка, анализа на връзката между различни видове минерали може да предостави информация за състава на праха от която се е образувала Слънчевата система, и тези физически условия (налягане, температура) на протопланетен диск, които са били в момента на образуване на системата.
Следващата група каменист метеорит – achondrites включват метеорити с произход от Марс иЛуната . В хода на еволюцията те са били подложени на висока температура, което означава, че в един момент се разтварят в магмата. Когато магмата се охлажда и кристализира, тя създава концентрични пластове и структури. Най-общо казано, achondrite е каменист метеорит, който се формира от разтопен материал от първоначалният им облик на произход; те напомнят базалти образувани магмени процеси в вътрешността на Земята. По този начин, aхондритите са диференцирани в структура,и губят значителна част от собствените си материали, включително метали, и, като правило, не съдържат хондрули.
Типичният каменен метеорит:

1. Отвън е черен или кафяв.
2. Отвътре представлява камък, съдържащ сребристи метални частици и/или ръждиви петна.
3. Обвит е от всички страни с тънка кора, по-тъмна в сравнение с вътрешността (разтопявана кора).

Дебелината на тази разтопявана кора е около 1 mm.

Stone/Каменен/ Метеорит

Iron Метеорит-Железни Метеорити.

Железните типове метеорити са се образували от металното ядро на астероида. Те също са редки, но не толкова редки, колкото Pallasites, които са само 5% от всички известни находки. Почти невъзможно е да се познаят железните метеорити от обичайните камъни, защото много често повърхността им е напълно разтопена и имат сивкав или кафеникав цвят.
Железните метеорити са изградени от желязо, съдържащ никел (от 4% до над 25%) и притежават едрокристална структура, получена при изключително бавно охлаждане.
Типичният железен метеорит:

1. Отвън е черен или ръждив.
2. Силно се лепи към магнит.
3. Отвътре представлява плътен сребрист метал (FeNi).
4. По повърхността си има едри, плитки, овални вдлъбнатини (наречени регмаглипти).

Широчината на тези вдлъбнатини (регмаглипти) е такава, че на една страна на метеорита могат да се наредят в редица примерно 10 от тях.

Stony-Железните метеорити са се образували от вътрешната кора на астероид и те имат почти равни количества от силиконова основа камък и желязо-никел като метал. Тип Stony-Iron включва Mesosiderites и Pallasite метеорити. Mesosiderites се състоят от около 50% желязо и 50% силикатни материали. Mesosiderites разпръсват малки частици от сребристо-бял цвят.

Pallasite Метеорит

Един от най-редките видове са Pallasites, метеорити, които се състоят от зрелищни и прозрачни кристали от оливин, полу-скъпоценен камък оливин, окачен в матрицата за никел-желязо. Те представляват само около 1% от всички познати метеорити паднали на земята.
Също така, търсачите на метеорити са винаги нащрек за кристали в своите метеорити, защото тези кристали могат да бъдат диаманти. Проучването, публикувано през 2006 г. установи, че тези диаманти са се образували от богат на въглерод космически прах в близост до въглеродни звезди при експлозия на свръхнова преди образуването на Слънчевата система.Тогава диамантите бяха включени в твърди тела, които впоследствие паднаха на земята като метеорити.
Такива диаманти се наричат импактни и са обикновено много дребни! Смята се, че са образувани при падането на метеорита на земята, когато налягането е огромно, температурата – също, тогава съдържащия се въглерод прекристализира и се превръща в диамант.

Тектити

За тези, които не знаят какво представляват тектитите, ще обясня с няколко думи, че това не са остатъци от самия метеорит, а са обекти, формирали се при самия сблъсък. По причина огромната скорост на сблъсъка и изключително високата температура, материята в района на самия сблъсък се стопява и теорията е, че част от този материал е изхвърлен извън атмосферата, след което отново пада на земната повърхност. Тектитите са най-сухият материал, който може да съществува на Земята – съдържанието на вода в тях е не повече от 0.005%, дори и за тези, които са се формирали при сблъсък на голям метеорит в океана. Тектити се срещат само на няколко места на Земята и едни от най-хубавите са точно тайландските.
В света са известни няколко находища на тектити: Австралия, Филипините, остров Тасмания, остров Ява, Бряг на слоновата кост, Чехия — единственото тектитно находище в Европа. Практиката е тектитите да се ¬кръщават на мястото, където са открити — австралити, яванити, тасманити, индошинити (Индокитай), филипинити, молдавити (вълтавини).

Молдавитът (Moldavite) е уникален стъклообразен кремнист минерал с метеоритен произход(такива небесни минерали се наричат тектити). Хипотезата е, че преди 15 милиона години е паднал на земята огромен метеорит в района на рекаVltava (на немски Moldau) в Чехия(днешна Молдавия), където при сблъсъка си със Земята и под въздействието на голямата температура, са се отделили късчета, които в резултат на преобразуване на кинетичната енергия, са се разтопили и са се разпръснали във въздуха на огромно разстояние в радиус в няколко стотин километра. Когато са изстинали са се получили подобни произведения на разтопен и втвърден кварц приличащи на кремък минерали, нарекли са ги Молдавити. Трябва да отбележим, че всички такива образования възникнали след сблъсък на метеорити с повърхността на нашата планета се наричат Тектити. На цвят е бутилково зелен или зелено кафяв, макар че има и рядко с непрозрачен и черен цвят, той е единственият минерал който се използва в бижутерията като естествено стъкло. Повърхността му е грапава с назъбена текстура, често го бъркат с Диопсида. Находища има в Австралия, Тасмания, Малайзия, САЩ, Колумбия и Перу. Това са много редки зеленикави прозрачни камъни, чиято цена е доста висока.Цената на някой образци може и да мине 1000 евро.

Хубаво е да има в някои от тектитите жълти петънца (като от стопено) – това може да е цирконий,понеже доста рядко се среща в тектитите/което ги прави доста търсени от колекционерите/

Цената на метеоритите.
Както е случаят с повечето колекционерски стойности, цената на един метеорит се определя от няколко фактора, включително рядък вид метеоритен произход /лунен,марсиански и др./, условията за съхраняване и естетиката. Метеоритните търсачи определят стойността на метеоритите като използват за тази цел метричната система на тежести (измерени в грамове и килограми) и размера (измерена в сантиметри и милиметри).
Важно е да се отбележи, че наскоро откритите метеорити трябва винаги да бъдат на разположение за проучване на научната общност. След като метеоритът бъде анализиран и класифициран , ще отиде на продажба. Описание на метеорита в официалната литература повишава търговската стойност на метеорита

Цените на каменните метеорити

Некласифицирани каменни хондрити , може да си вземете от бездомните номади в пустинята на Сахара,Мароко където те са лесно достъпни за около $ .50 / грам.Атрактивни каменни метеорити от Гао, Гуен (място и време на падането: Буркина Фасо, Африка, 05 март, 1960), могат да бъдат закупени за около $ 1.50 / гр.

Цените на железните метеорити

Железен метеорит Сихоте Алин (Русия паднал на 12 Февруари 1947г.) е най-големият случай на падане на метеорит в съвременната история.Метеоритат се намери под формата на цели, непокътнати фрагменти от експлозията, и се оказа че е желан модел за колекционерите, защото има прекрасни склуптурни качества и характеристики на повърхността.Образците на метеорита Sikhote Алин достигнат цена от $ 2 до $ 3 / грам.
Високото качество на килограм метеорит Кампо дел Cielo (железен метеорит от провинция Чако, Аржентина) може да бъде ваш за около $ 400.

Рallasites

Pallasites са каменно-железни метеорити. Те включват оливин (полускъпоценни камъни) и са особено ценни при рязане и полиране на повърхността и имат съблазнителен цвят и прозрачност на кристалите, които се съдържат в него. Готови третирани проби pallasites като Imilak (Чили), Glorieta планински (Ню Мексико, САЩ) и Esquel (Аржентина), са високо ценени заради тяхните цветни скъпоценни камъни, трайност и устойчивост на счупване. Цената на тези метеорити достига от $ 20 до $ 40 / гр. Тъй като този тип тежки метеорити, след това качество на рязане и размер на малки парчета ще струва хиляди долари.

Цени за лунни и марсиански метеорити.

На върха по цени са такива образци меторити дошли от луната и марс, които могат да се продават за $ 1000 / грам или повече – почти четиридесет пъти по-висока от цената на златото в момента!

Метеорита Сеймчан/Лунен/, части от който са намерени в Сибир през 60-те години на миналия век. Метеоритният къс, висок 23 сантиметра, и осеян с кристали на оливина, е продаден за 43 750 долара.

Необичайни метеорити където цените са по-високи.

Метеоритите, които са били наблюдавани по време на падането от надеждни наблюдатели, обикновено имат по-висока цена, отколкото тези, които по-късно се продават от някои колекционери на метеорити или придобиването на метеорит, който е паднал в техния рожден ден или друг значим момент.Като пример може да се каже за ето това малко парче метеорит което се е ударило в пощенска кутия и може да видите вляво на снимката на каква цена е продаден.

Необичайната форма на метеорита увеличава стойността си.
Някои колекционери са привлечени от метеорити, които имат необичайна форма (най-вече железните метеорити). Необичайната форма на железният метеорит се придобива по време на огнената му преработка, при преминаване на плътните слоеве на атмосферата на Земята. Метеоритите, особено желязните придобиват фантастични скулптурни форми.
Тези метеорити, които имат естетическа форма, имат висока цена на пазара на колекционерите.И накрая може да се каже едно препоръчително правило,а то е следното.Не купувайте метеорит без прикачен към него сертификат където трябва да пише какъв тип е метеорита ,след това трябва са написани процентните съдържания на различните по видове метали ако ги има и различните видове минерали/който се намират във кристализирана форма вътре в самия метеорит/.

Зключение

На територията на България са известни падания на 5 метеорита, всички каменни. Първият е Разград, два кьса от който (сега загубени) били намерени след наблюдаван болид на 25 окт. 1740 г. Другият, със спорна дата на падане, се нарича Върба по името на селото намиращо се около Белоградчик. От него са запазени няколко късчета, пазещи се в три музея в други страни. Най-голям е метеоритът Гумошник, паднал на 28 април 1904 г. в землището на три села близо до Троян в Ловешка област. От него са събрани 6 екземпляра с обща маса над 5,5 т., три от които са в Геологическия музей на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ . Там има и малък къс с тегло “ 1,5 кг. от метеорита Коньово, паднал през 1931 г. в самото село, намиращо се близо до Нова Загора. Последният известен български метеорит е Павел, паднал на 28 февр. 1966 г. близо до село Павел, до Свищов.

Материалът Видове метеорити и техните стойности. е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.

Търсенето на пришълци от Космоса вече е страст, завладяла стотици и у нас. Мнозина виждат в небесните камъни най-краткия път към бързата печалба. На 27 януари 1986 г. около девет часа вечерта над едно от разградските села се появява светещо тяло с траектория на движение 30 градуса спрямо хоризонта. Местните наблюдават ярката диря в небето и чуват оглушителен взрив недалеч от домовете си. После дълго и безуспешно селото напразно издирва падналия метеорит. Година и половина по-късно децата от местното училище откриват по време на есенната си бригада странен камък. Намират го в сливовата градина на два километра от къщите. Обгорелият скален къс явно се е забил в почвата, след това е изровен от иманяри. Те обаче не са му обърнали внимание и са го изхвърлили, предполага Живка Янакиева, главен уредник на музея „Земята и хората”. Директорът на гимназията в селото прибира за съхранение каменния отломък. Кой знае защо космическият инцидент остава вън от полезрението на учените и на медиите.Едва през 1988 г. е споменат във вестникарска информация, а Живка Янакиева, тогава млад геолог, тръгва веднага по следите на небесния пришълец. Среща се с кмета, с директора на училището. Те я водят в сливовата градина, където е открит камъкът. Подаряват го на музея – за изследване и съхранение. „Огледах мястото. Имаше малък кратер с дълбочина около 60 см. Но беше минало време, текло е вода. Пръстта около него беше обгоряла, червена, спечена. Бях впечатлена от факта, че по земята в обхват от 2 декара имаше разпилени капки от шлака. Това не е характерно за метеоритите. Обиколих целия район, събрах всички каменни късове, които намерих по повърхността. Когато се върнах в София, започнахме да изследваме експоната”, разказва Янакиева.

Тя и колегите й срязват на две странния къс и го подлагат на всички възможни анализи за доказване на космически произход. В централната му част откриват ядро от самородно желязо. Рентгенът показва, че желязото е камасит – минерал с метеоритен произход. Микросондовият анализ обаче сочи, че в желязото липсва никел, едно от най-важните доказателства за неземния произход на униката. „Случаят е странен. Възможно е да става въпрос за метеорит, разтопен от паднала върху него мълния. Това обяснява и разпилените капки шлака по повърхността на земята. Паднали са отгоре, не са продукт на човешка дейност. Сега си давам сметка, че са били разтопен метал”, разказва Янакиева. Като учен тя обаче все още няма доказателства за хипотезата си и не е описала в научен труд находката. Каменното парче, открито край разградското село, се съхранява в музея „Земята и хората”, без да е в списъка на падналите на територията на България метеорити от XVIII век насам. А те по писмени свидетелства или конкретни обекти в музейни колекции са седем, вече дори осем. Първият от 1740 г. само е споменат в някакви летописи. Последният беше открит преди две години край Девин от пещерняци, а научната обосновка в БАН доказа космически произход на камъка.

Повечето от откритите късове български метеорити се съхраняват в музея по минералогия на СУ „Св. Климент Охридски”.
Скалите с неземен произход все повече провокират интереса не само на учените. Покрай Челябинския метеорит, влетял в земната атмосфера в средата на февруари, стотици аматьори се втурнаха да търсят отломките му, надявайки се на добра печалба. В интернет се появиха дори прогнози, че цената на космическите късове ще надскочи 40 пъти тази на златото. Броени часове след небесното посещение късове от челябинския метеорит бяха предложени за продажба на известния американски аукцион еBay с цени от 50 до 1000 долара
В руските интернет сайтове цените са доста по скромни – фрагмент от небесното тяло може да се закупи на цена от 10 до 500 рубли. В същото време в английския продавалник еВay парче от редкия Челябински метеорит се предлага срещу 66 паунда – за сравнение късче китайски може да се изтъргува и срещу 2.5 паунда.

Търсенето на метеорити вече е страст, която се вихри с пълна сила и у нас. Мнозина виждат в небесните камъни най-краткия път към бързата печалба. Има и такива, които ги колекционират заради тръпката да притежаваш нещо, пътувало милиони светлинни години в Космоса, преди да ни навести с гръм и трясък. Най-запалените ги търсят целенасочено по полета и чукари, въоръжени с металотърсачи. Обсъждат находките си в десетки сайтове и форуми, а в www.imperio.biz – сайта за издирване на предмети с металотърсач, маниаците имат специална секция за раздумка и сделки. Преди година ценителите на минерали със земен и неземен произход дори се обединиха в национална асоциация, чиято членска маса вече надхвърля хиляда души.

„Ежеседмично поне двама-трима ни носят странни камъни, убедени, че са открили метеорит. Но досега няма нито един случай на находка от Космоса”, разказват в музея „Земята и хората”. Ловците и колекционерите на метеорити търсят експертна оценка и от Геологическия институт на БАН, от музея по минералогия на Софийския университет, от познати геолози. У нас няма специализирана лаборатория за изследване на метеорити, като минерали те подлежат на същите анализи като тези със земен произход. Но добрият специалист може да отсее космическото тяло дори по снимка.

„Българинът не познава минералите и види ли странен камък, впечатлява се. Метеоритите се отличават от земните минерали както визуално, така и по състава си. Покрити са с обгоряла коричка като черупка на яйце. Повърхността им гори при навлизане в нажежената атмосфера”, разяснява Йордан Йорданов, доктор на геологическите науки и почетен член на националната асоциация, в която влизат и търсачите на небесни подаръци. Йорданов неведнъж е оценявал странните им находки. Доста от земните скални образувания може да ни подведат. А и цяла България е засипана с древни железни шлаки, които хората масово оприличават с метеорити. При анализ най-важното доказателство за космическия произход на къса е наличието на сплав от желязо и никел. Счита се, че основният източник на метеоритите е астероидният пояс между Марс и Юпитер, където се предполага, че стар катаклизъм е разрушил планета, връстница на Слънчевата система, разяснява Йорданов. Метеоритите се делят на три основни вида – каменни, железно-никелови и каменно-железни. Каменните са около 90% , а железните между 6 и 8%. Най-рядко се срещат каменно-железните.

Каменните са хондрити и ахондрити. За някои от последните се смята, че са полетели из Космоса след сблъсък на астероиди с Луната и Марс. Те са и най-ценните и вървят най-скъпо по международните търгове. Миналата година камък с тегло 1.8 кг , отчупил се от Луната при сблъсък с астероид, беше продаден на търг в Ню Йорк срещу 330 хил. долара. „Образците, които американците донесоха от Луната, са с много близък състав и структура с ахондритите. Навремето те подариха на всички академии на науките образец. Гледал съм лунен материал под микроскоп в института на БАН. Минералите от Луната са абсолютно чисти, без промяна от присъствието на въздух и вода както на Земята”, отбелязва Йордан Йорданов.
Така, като си ходя, дали не подритвам милиони? Много българи явно напоследък си задават този въпрос.
„Преди време ми се обади по телефона възрастно семейство от Чирпан. Опитах се да им спестя пътя до София. Обещах им, че ще се отбия при тях при следващо мое пътуване в района. Но те нямаха търпение. Пристигнаха в музея с огромен камък, изваден от река. Бяха убедени, че са открили метеорит. Оказа се парче кварц, което не става за нищо освен за затискане на кисело зеле”, разказва Янакиева.
Преди десетина години от музея по минералогия на СУ изчезват четири метеорита. Нищо друго не е пипнато. Крадците явно са добре информирани коя витрина да отворят и какво да вземат. В музейния фонд ценните образци са много, но те задигат най-скъпите метеорити
от колекцията, българските. Два от тях са сред шестте, открити в землището на троянските села Врабево, Дебнево и Гумощник през 1904 г. След изследване на парчетата се установява, че са от типа оливин-бронзитов хондрит. „Скалите с неземен произход, паднали у нас и съхранени, са много малко. Точно затова са много ценни”, коментира Елена Нейкова, уредник в университетския музей. Известно време след кражбата специалистите ни откриват, че откраднатите български метеорити се предлагат на търг в еBay.
Засичат и купувача – американец, който се хвали в специализиран сайт с новата си българска придобивка, придружена със снимка. Само че университетският музей тогава не разполага с фотографии на експонатите си, разпознаването им по описание не е доказателство. Сред откраднатите е и метеоритът от село Павел, община Полски Тръмбеш, паднал на 28 февруари 1966 г. Миналата година кметицата на селото изпратила писмо до музея с молба метеоритът да им бъде върнат. Селото си го иска, носел им късмет. Да, но и той отдавна краси презокеанска колекция.

Днес университетският музей притежава четири български образеца. Два от тях в момента се изследват във Франция – силистренският и падналият над Конево, Новозагорско, през 1931 г. Метеоритът от Силистра е най-ценен от научна гледна точка. Историята му е документирана в писмо, също запазено в музея. Подателят му е Григориев, учител в силистренската гимназия. Писмото, адресирано до акад. Георги Бончев, основател на геологията в България, е придружавало експоната.
Според описанията на Григориев болидът (ярък метеор) минал над Силистра на 19 юли 1917 г. в 7 ч сутринта. „Това късче взех от един силистренски турчин, паднало в двора на къщата му, като го увериха, че за него е абсолютно без значение, и той ми го даде да ви го изпратя. Парченцето по двете измервания е от 1 см, а по третото една втора см. Лека сгуровидна, почти черна маса, в едната си страна сферична и гладка”, пише Григориев. При разпукването си при гара Елена (днес в Румъния) метеоритът руши кантон, а гърмежът се чува на 120 км. Останалата част от него минава над Тулча и продължава към Русия. „Други две по-малки късчета от болида бяха изпратени от силистренския околийски началник чрез вътрешното министерство за г-н Спас Пацов, но не зная дали са отишли по предназначението си”, пише Григориев. Силистренският образец тежи 0.15 г. Поради малкия си размер е изследван деликатно, без да се руши целостта му. Френската
лаборатория вече е доказала, че е къс от метеорит, откъснал се от астероида Веста

Част от учените вече смятат Веста за най-малката планета в Слънчевата система. Предполагат, че металното й ядро и базалтовата й кора са като на Земята, а силистренското късче ще обогати познанията ни за нея. Вече е влязло в международен специализиран каталог, отбелязва Елена Нейкова.
Сред 43-те метеорита в сбирката на университетския музей най-загадъчните експонати са две парчета от Тунгуския метеорит, паднал през 1908 г. Според всички сведения отломки от космическото тяло досега не са открити, въпреки че много експедиции са изследвали всяка педя земя. Учените твърдят, че не са открили нито следа от кратер, нито останки от космическия феномен. Ако се доверим на руския професор Дроздов, ректор на тамошен университет, ние притежаваме два безценни къса от Тунгуския метеорит. По време на посещението си у нас руският ректор поднесъл неземния дар на българския си колега проф. Иван Илчев. Той пък подарил метеоритите на музея. Загадъчният подарък тепърва ще бъде изследван.
Не си мислете обаче, че небесните подаръци са само за избраници.

В магазина за минерали на територията на музея „Земята и хората” метеоритен къс може да се купи и срещу 6 лв. При това със сертификат. Най-скъпият експонат е 1482 лв., а страните, от които идват, са Китай, Чили, Беларус, Сибир, Либия… Някои твърдят, че небесните камъни ни зареждат с космическа енергия. Други – че са радиоактивни. За първото сериозните учени не се ангажират с мнение, а на второто се смеят.

Ловци на метеорити

Материалът Ловци на метеорити е публикуван за пръв път на МЕТАЛОТЪРСАЧИ ИМПЕРИО.